Salmos 102
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs VC
1 (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!
1 Prece de um aflito que desabafa sua angústia diante do Senhor. Senhor, ouvi a minha oração, e chegue até vós o meu clamor.
2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,
2 Não oculteis de mim a vossa face no dia de minha angústia. Inclinai para mim o vosso ouvido. Quando vos invocar, acudi-me prontamente,
3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.
3 porque meus dias se dissipam como a fumaça, e como um tição consomem-se os meus ossos.
4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.
4 Queimando como erva, meu coração murcha, até me esqueço de comer meu pão.
5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.
5 A violência de meus gemidos faz com que se me peguem à pele os ossos.
6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.
6 Assemelho-me ao pelicano do deserto, sou como a coruja nas ruínas.
7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.
7 Perdi o sono e gemo, como pássaro solitário no telhado.
8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.
8 Insultam-me continuamente os inimigos, em seu furor me atiram imprecações.
9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,
9 Como cinza do mesmo modo que pão, lágrimas se misturam à minha bebida,
10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.
10 devido à vossa cólera indignada, pois me tomastes para me lançar ao longe.
11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.
11 Os meus dias se esvaecem como a sombra da noite e me vou murchando como a relva.
12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.
12 Vós, porém, Senhor, sois eterno, e vosso nome subsiste em todas as gerações.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.
13 Levantai-vos, pois, e sede propício a Sião; é tempo de compadecer-vos dela, chegou a hora...
14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.
14 porque vossos servos têm amor aos seus escombros e se condoem de suas ruínas.
15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.
15 E as nações pagãs reverenciarão o vosso nome, Senhor, e os reis da terra prestarão homenagens à vossa glória.
16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,
16 Quando o Senhor tiver reconstruído Sião, e aparecido em sua glória,
17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.
17 quando ele aceitar a oração dos desvalidos e não mais rejeitar as suas súplicas,
18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.
18 escrevam-se estes fatos para a geração futura, e louve o Senhor o povo que há de vir,
19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,
19 porque o Senhor olhou do alto de seu santuário, do céu ele contemplou a terra;
20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,
20 para escutar os gemidos dos cativos, para livrar da morte os condenados;
21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,
21 para que seja aclamado em Sião o nome do Senhor, e em Jerusalém o seu louvor,
22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.
22 no dia em que se hão de reunir os povos, e os reinos para servir o Senhor.
23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.
23 Deus esgotou-me as forças no meio do caminho, abreviou-me os dias.
24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.
24 Meu Deus, peço, não me leveis no meio da minha vida, vós cujos anos são eternos.
25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.
25 No começo criastes a terra, e o céu é obra de vossas mãos.
26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.
26 Um e outro passarão, enquanto vós ficareis. Tudo se acaba pelo uso como um traje. Como uma veste, vós os substituís e eles hão de sumir.
27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.
27 Mas vós permaneceis o mesmo e vossos anos não têm fim.
28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.
28 Os filhos de vossos servos habitarão seguros, e sua posteridade se perpetuará diante de vós.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Salmos 102, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.