Eclesiastes 7
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs NVT
1 Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.
1 Uma boa reputação vale mais que perfume caro, e o dia da morte é melhor que o do nascimento.
2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.
2 É melhor ir a funerais que ir a festas; afinal, todos morrem, e é bom que os vivos se lembrem disso.
3 Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.
3 A tristeza é melhor que o riso, pois aperfeiçoa o coração.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
4 O sábio pensa na morte com frequência, enquanto o tolo só pensa em se divertir.
5 По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
5 É melhor ouvir a repreensão do sábio que o elogio do tolo.
6 Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
6 O riso do tolo some depressa, como espinhos que estalam no fogo; isso também não faz sentido.
7 Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
7 A extorsão transforma o sábio em tolo, e os subornos corrompem o coração.
8 Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
8 Terminar algo é melhor que começar; a paciência é melhor que o orgulho.
9 Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
9 Não se ire facilmente, pois a raiva é a marca dos tolos.
10 Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.
10 Não viva saudoso dos “bons e velhos tempos”; isso não é sábio.
11 Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
11 A sabedoria é ainda melhor quando acompanhada do dinheiro; ambos são proveitosos debaixo do sol.
12 защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
12 Tanto sabedoria como dinheiro dão proteção, mas somente a sabedoria preserva a vida.
13 Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
13 Aceite o modo como Deus faz as coisas; afinal, quem é capaz de endireitar o que ele fez torto?
14 В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
14 Desfrute a prosperidade enquanto pode, mas, quando chegarem os tempos difíceis, reconheça que ambos vêm de Deus; lembre-se de que nada é garantido nesta vida.
15 Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
15 Vi de tudo nesta vida sem sentido, incluindo justos que morrem cedo e perversos que têm vida longa.
16 Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?
16 Portanto, não seja justo nem sábio demais! Por que destruir a si mesmo?
17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?
17 Tampouco seja perverso demais. Não seja tolo; por que morrer antes da hora?
18 Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
18 Preste atenção a estas instruções, pois quem teme a Deus evita os dois extremos.
19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
19 A sabedoria torna o sábio mais poderoso que dez líderes de uma cidade.
20 защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
20 Não há uma única pessoa na terra que sempre faça o bem e nunca peque.
21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
21 Não escute a conversa alheia às escondidas; pode ser que ouça seu servo falar mal a seu respeito.
22 защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.
22 Pois você sabe que muitas vezes você mesmo falou mal de outros.
23 Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.
23 Sempre me esforcei para que a sabedoria guiasse meus pensamentos e ações. Disse a mim mesmo: “Serei sábio”, mas não adiantou.
24 Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?
24 A sabedoria está sempre distante e é difícil de encontrar.
25 Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.
25 Procurei por toda parte, decidido a encontrar sabedoria e entender a razão dos acontecimentos. Resolvi provar a mim mesmo que a perversidade é tolice, e a insensatez, loucura.
26 И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.
26 Descobri que a mulher sedutora é mais amarga que a morte. Sua paixão é um laço, e suas mãos são correntes. Quem agrada a Deus escapará dela, mas o pecador será pego em sua armadilha.
27 Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,
27 “Esta é a minha conclusão”, diz o Mestre. “Descobri isso depois de analisar a questão por todos os ângulos.
28 което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.
28 Embora tenha procurado repetidamente, ainda não encontrei o que busco. Entre mil homens, somente um é sábio; mas entre as mulheres não achei uma sequer!
29 Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.
29 Foi isto, porém, que descobri: Deus criou os seres humanos para serem justos, mas eles buscaram todo tipo de maldade.”
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Eclesiastes 7, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.