Lucas 19
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs AAI
AAI TUR GEWASIN O BAIBASIT BOUBUN
1 След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си.
1 Jesu na Jericho tit naatu nati bar merar wanawanan remor inan,
2 И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат.
2 basit nati’imaim orot totobuyoy wairafin wabin Zakias, kabay o’onayah hai orot ukwarin ma’am tit.
3 И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст.
3 Kok kwanekwan Jesu ana yumat ta’itin, baise i orot kabumin sabuw rou’ay gagamin na’in nan hisumisum i men karam boro Jesu ta’itin.
4 И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине.
4 Naatu sabuw aunah i’iyon nunuw in ai sycamore afe’en yen mare ma Jesu nan ta’itinimih, anayabin Jesu ef nati’iwat inan.
5 И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща.
5 Baise Jesu na nati ai anamaim titit ana veya an kutan bat, naatu ai afe’en nuw ra’at eo, “Zakias saise kura’iy, anayabin ayu akokok boun o abaremaim airit tanama.” Jesus Zachaeus ai afe’en ma’am isan eafa’af ra’at|alt="Jesus talking to Zachaeus in tree" src="CN01776B.TIF" size="col" loc="Luk 19.5" copy="©1978 David C. Cook Publishing Co." ref="19.5"
6 И прибърза та слезе, и прие го с радост.
6 Zakias matan kabiy kayam rena haw tit, kawasa auman Jesu ana merar yi
7 И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи.
7 Sabuw etei’imak hi’i’itin men hiyasisir naatu higam hio, “Iti orot i bowabow kakafin wairafin ana nanawan orotomih matar hairi tenan ana bar.”
8 А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно.
8 Zakias misir eo, “Regah ayu i boro au sawar founafoun ana kuru’um turin yababan wairafih anitih, naatu sabuw iyab aifufuwih hai sawar abowabow boro hai sawar tafanamaim matah kwakwafe’en auman anaya’abar anitih.”
9 Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов.
9 Jesu misir Zakias iu, “Boun iti baremaim God ana yawas natit orot ebiyawasi, anayabin iti orot auman i Abraham uwan ta.
10 Понеже Син Человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.
10 Orot Natun i sabuw iyab hikasiy tema’am nuwihih bow naatu baiyawasih isan na.”
11 И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви.
11 Jesu na Jerusalem tit biyubin auman, sabuw abisa Jesu eo hinowar hinan hinotanot i God ana aiwob iti boro’omo tatit ana naniyanabe, baise Jesu i kofan maiye oroubonamaim iuwih eo,
12 И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.
12 “Ana veya ta orot gagamin tafaram ta’amaim roubinin aiwob baitin, imaibo matabir maiye isan in tafaram ta ef yok na’in imaim tit.
13 И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.
13 Baise na isan bobobunabuna ana veya, ana akirwairafih etei 10 e’af hina gold taita’imon faramih naatu iuwih. ‘Kabay iti abit kwanab, imaim kwanama kwanabowabow ayu ana matabir.’
14 А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас.
14 Baise i taiyuwin ana tafaram sabuw hifa’ifai naatu men hikok nati orot ti’aiwob, imih sabuw hiyafarih hin hitit hio, ‘Aki men akokok iti orot aki isai ni’aiwob.’
15 И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил.
15 Baise nati orot aiwob hitin naatu matabir na ana bar tit. Imaibo ana akirwairafih iyab kabay bitih hina hitit ibatiyih, kok taso’ob, kabay itih hibowabow baibi’ab tafan hiya’abar hibow.
16 И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси.
16 Orot ta wan run eo, “Regah ayu au kabay itu ama abowabow tafan i ten hiya’abar abai.’
17 И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.
17 Ana regah eo, ‘O i bowayan orot gewas, au bowabow kikimin abit ikaif gewas, imih bar merar etei ten abit inakaifen.’
18 И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.
18 Orot bairou’abin run eo, ‘Regah ayu kabay itu ama abowabow tafan etei five aya’abar abai.’
19 Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.
19 Naatu ana orot ukwarin iyasisir eo, ‘O i bar merar etei five abit inakaifen.’
20 Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;
20 Naatu orot baitounin run eo, ‘Regah a kabay ibitu i abai an koukufet wanawanan asum ai boun inu’in iti abai ana abit maiye.
21 защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.
21 Ayu o isa abir, anayabin o a tur fokarin, turanah arih o aribe asir kubowabow kwanekwan, naatu turanah hai masaw o kubobobe asir kufafour kwanekwan.’
22 И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;
22 Regah misir iu, ‘O i bowayan orot kakaf nokonokow! Nati a tur i’o’omaim boro natatabir nafatumi! O iso’ob ayu i au tur fokarin, sabuw hai sawar abowabow kwanekwan, naatu hai masaw ayu abobobe afafour.
23 и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата?
23 Gewasin au kabay banikamaim itayai tabowabow amatabir anan saise tafan hitaya’abar atab.’
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;
24 Naatu tatabir sabuw nati’imaim hibatabat iuwih, ‘Iti orot uman kabay gold kwabosair kwabai kwan akir wairafin kabay etei ten bowabow i kwaitin.
25 (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)
25 Baise hitatabir hio, ‘Regah nati orot i ana kabay etei ten bowaka.’
26 защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него.
26 Iyafutih eo, ‘A tur ao’owen, sabuw iyab umah i’e’etaw sawar moumurih tebowabow boro tafan hinaya’abar nab, baise sabuw iyab umah nutanub tema’am aurin boro sawar en, naatu abisa kikimin nati biyahimaim tema’am boro hinabosairen.
27 А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
27 Naatu boun i akokok sabuw iyab ayu bai’aiwob isan men hikokok kwabow kwana iti nou’umaim kwarouw temorob.”
28 И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим.
28 Iti na’at eo ufunamaim sabuw au nah i’iyon, wan au Jerusalem yen in.
29 И когато наближи до Витфагия и Витания, КЪ гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си,
29 Yen na tafaram Bethage naatu Bethany hairi sisibihimaim tit, Olive Oyaw an, basit ana bai’ufununayah orot rou’ab eobaimanih naatu wan iyafarih
30 и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете.
30 eo, “Kwanan bar merar ta nati namaim kwanatit naatu kwanarur auman donkey boubun hi’utan ebatabat boro kwana’itih, nati donkey i men yait ta bai afe’en yen remoramih. Kwana rufam kwanab kwan iti kwanatit.
31 И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа.
31 Naatu orot ta nati’imaim na’iti nibatiy nao, ‘Aisim kwarurufam?’ ana tur kwana’owen, ‘Ai Regah ekokok.’”
32 И отидоха проводените и намериха както им рече.
32 Orot hairi hiremor hin, sawar abisa Jesu eo na’atube etei isah himatar.
33 И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето?
33 Hina hitit donkey boubun hirurufam, ana matuwan itih naatu ibatiyih, “Aisim au donkey kwarurufam?”
34 А те рекоха: На Господа требва.
34 Hiya’afut hio, “Ai Regah ekokok.”
35 И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса.
35 Basit ihamiyih hirufam hibai hin Jesu biyan hitit, naatu hai biya baibiyon tafah hibosaisiren donkey tafan hiyabar uman hibai yen tafan mare.
36 И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.
36 Sabuw hai faifuw tafah hibosaisiren ef yan hiyabar tafanamaim remor in.
37 И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели;
37 Na Jerusalem tit biyubin auman, ef ta Olive Oyaw na’at re inan i awanamaim hitit naatu ana bai’ufununayah sabuw moumurih na’in Jesu ina’inan iwa’an hi’itah isan fanah sib God ana merar hiyi hibora’ara’ah hio.
38 и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних!
38 “God ata aiwob nigegewasin, Regah wabinamaim nan, tufuw maramaim nama naatu God auyomtoro’ot isan fair nama!”
39 И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си.
39 Pharisee afa nati rou’ay wanawanamaim Jesu hiu, “Bai’obaiyenayah, a bai’ufununayah kukwararih awah tefot.”
40 И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.
40 Baise Jesu iyafutih eo, “I ana’uwih awah nafot, kabay iti ti’inu’in boro fanah nasib God hinabora’ara’ah.”
41 И като наближи та виде градът, плака за него,
41 Jesu na Jerusalem tit iyubin nuw bar hiwowab batabat i’itin ana veya ana yababan ra’at rerey eo,
42 и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи.
42 “Tufuwamaim ma isan ana ef iti boun enan akisin itaso’ob. Baise boro men ina’itin, anayabin mata hibofafar.
43 Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят
43 Mar boro enan a rakit sabuw boro roun roun hina’ar bebera’uh a ef hinarufut, run tit isan boro nafokar,
44 и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.
44 hinabat hinayuw hinarab, hinagurus, natunatun wanawanamaim tema’am etei boro hinarouw hinamorob. kabay iti etei boro hinarab hinagurus nasawar, boro men ta hinihamiy ana efanamaim na’inumih, anayabin God ana sabuw baiyawasihimih nan o men i’inanimih!”
45 И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха;
45 Jesu na Tafaror Bar wanawanan run, ana was efanamaim sabuw sawar hiya hima hitotobon itih naatu nunih ufun hitit.
46 и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.»
46 Iuwih eo, “Buk Atamaninamaim God iti na’atube eo hikirum, ‘Ayu au Bar i yoyoban ana bar, baise kwa kwabai kwabotabir na bainowan hai wawa’ir watu matar!’”
47 И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят;
47 Nati’imaim Jesu mar etei Tafaror Baremaim ma sabuw i’obaibiyih. Baise firis ukwarih, Ofafar Bai’obaiyenayah, naatu sabuw hai ukwarih hikok kwanekwan i mi’itube hitarab temorob.
48 и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.
48 Baise ef hinunuwet men ta hitita’urimih, anayabin sabuw etei’imak i Jesu ana tur akisin hinonowar naatu men hikok boro tur ta hitasa’ir.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 19, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.