Lucas 18
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs ACF
1 Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:
1 E contou-lhes também uma parábola sobre o dever de orar sempre, e nunca desfalecer,
2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.
2 Dizendo: Havia numa cidade um certo juiz, que nem a Deus temia, nem respeitava o homem.
3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!
3 Havia também, naquela mesma cidade, uma certa viúva, que ia ter com ele, dizendo: Faze-me justiça contra o meu adversário.
4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,
4 E por algum tempo não quis atendê-la; mas depois disse consigo: Ainda que não temo a Deus, nem respeito os homens,
5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.
5 Todavia, como esta viúva me molesta, hei de fazer-lhe justiça, para que enfim não volte, e me importune muito.
6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
6 E disse o Senhor: Ouvi o que diz o injusto juiz.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?
7 E Deus não fará justiça aos seus escolhidos, que clamam a ele de dia e de noite, ainda que tardio para com eles?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
8 Digo-vos que depressa lhes fará justiça. Quando porém vier o Filho do homem, porventura achará fé na terra?
9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
9 E disse também esta parábola a uns que confiavam em si mesmos, crendo que eram justos, e desprezavam os outros:
10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.
10 Dois homens subiram ao templo, para orar; um, fariseu, e o outro, publicano.
11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.
11 O fariseu, estando em pé, orava consigo desta maneira: Ó Deus, graças te dou porque não sou como os demais homens, roubadores, injustos e adúlteros; nem ainda como este publicano.
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
12 Jejuo duas vezes na semana, e dou os dízimos de tudo quanto possuo.
13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.
13 O publicano, porém, estando em pé, de longe, nem ainda queria levantar os olhos ao céu, mas batia no peito, dizendo: Ó Deus, tem misericórdia de mim, pecador!
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.
14 Digo-vos que este desceu justificado para sua casa, e não aquele; porque qualquer que a si mesmo se exalta será humilhado, e qualquer que a si mesmo se humilha será exaltado.
15 Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.
15 E traziam-lhe também meninos, para que ele lhes tocasse; e os discípulos, vendo isto, repreendiam-nos.
16 Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
16 Mas Jesus, chamando-os para si, disse: Deixai vir a mim os meninos, e não os impeçais, porque dos tais é o reino de Deus.
17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
17 Em verdade vos digo que, qualquer que não receber o reino de Deus como menino, não entrará nele.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18 E perguntou-lhe um certo príncipe, dizendo: Bom Mestre, que hei de fazer para herdar a vida eterna?
19 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.
19 Jesus lhe disse: Por que me chamas bom? Ninguém há bom, senão um, que é Deus.
20 Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“
20 Sabes os mandamentos: Não adulterarás, não matarás, não furtarás, não dirás falso testemunho, honra a teu pai e a tua mãe.
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
21 E disse ele: Todas essas coisas tenho observado desde a minha mocidade.
22 Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
22 E quando Jesus ouviu isto, disse-lhe: Ainda te falta uma coisa; vende tudo quanto tens, reparte-o pelos pobres, e terás um tesouro no céu; vem, e segue-me.
23 А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.
23 Mas, ouvindo ele isto, ficou muito triste, porque era muito rico.
24 И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 E, vendo Jesus que ele ficara muito triste, disse: Quão dificilmente entrarão no reino de Deus os que têm riquezas!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 Porque é mais fácil entrar um camelo pelo fundo de uma agulha do que entrar um rico no reino de Deus.
26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?
26 E os que ouviram isto disseram: Logo quem pode salvar-se?
27 А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.
27 Mas ele respondeu: As coisas que são impossíveis aos homens são possíveis a Deus.
28 А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
28 E disse Pedro: Eis que nós deixamos tudo e te seguimos.
29 А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,
29 E ele lhes disse: Na verdade vos digo que ninguém há, que tenha deixado casa, ou pais, ou irmãos, ou mulher, ou filhos, pelo reino de Deus,
30 и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.
30 Que não haja de receber muito mais neste mundo, e na idade vindoura a vida eterna.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,
31 E, tomando consigo os doze, disse-lhes: Eis que subimos a Jerusalém, e se cumprirá no Filho do homem tudo o que pelos profetas foi escrito;
32 защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
32 Pois há de ser entregue aos gentios, e escarnecido, injuriado e cuspido;
33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
33 E, havendo-o açoitado, o matarão; e ao terceiro dia ressuscitará.
34 Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.
34 E eles nada disto entendiam, e esta palavra lhes era encoberta, não percebendo o que se lhes dizia.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
35 E aconteceu que chegando ele perto de Jericó, estava um cego assentado junto do caminho, mendigando.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
36 E, ouvindo passar a multidão, perguntou que era aquilo.
37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.
37 E disseram-lhe que Jesus Nazareno passava.
38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
38 Então clamou, dizendo: Jesus, Filho de Davi, tem misericórdia de mim.
39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
39 E os que iam passando repreendiam-no para que se calasse; mas ele clamava ainda mais: Filho de Davi, tem misericórdia de mim!
40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:
40 Então Jesus, parando, mandou que lho trouxessem; e, chegando ele, perguntou-lhe,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.
41 Dizendo: Que queres que te faça? E ele disse: Senhor, que eu veja.
42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.
42 E Jesus lhe disse: Vê; a tua fé te salvou.
43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.
43 E logo viu, e seguia-o, glorificando a Deus. E todo o povo, vendo isto, dava louvores a Deus.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 18, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.