Lucas 18
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs ARIB
1 Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:
1 Contou-lhes também uma parábola sobre o dever de orar sempre, e nunca desfalecer.
2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.
2 dizendo: Havia em certa cidade um juiz que não temia a Deus, nem respeitava os homens.
3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!
3 Havia também naquela mesma cidade uma viúva que ia ter com ele, dizendo: Faze-me justiça contra o meu adversário.
4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,
4 E por algum tempo não quis atendê-la; mas depois disse consigo: Ainda que não temo a Deus, nem respeito os homens,
5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.
5 todavia, como esta viúva me incomoda, hei de fazer-lhe justiça, para que ela não continue a vir molestar-me.
6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
6 Prosseguiu o Senhor: Ouvi o que diz esse juiz injusto.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?
7 E não fará Deus justiça aos seus escolhidos, que dia e noite clamam a ele, já que é longânimo para com eles?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
8 Digo-vos que depressa lhes fará justiça. Contudo quando vier o Filho do homem, porventura achará fé na terra?
9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
9 Propôs também esta parábola a uns que confiavam em si mesmos, crendo que eram justos, e desprezavam os outros:
10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.
10 Dois homens subiram ao templo para orar; um fariseu, e o outro publicano.
11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.
11 O fariseu, de pé, assim orava consigo mesmo: ó Deus, graças te dou que não sou como os demais homens, roubadores, injustos, adúlteros, nem ainda com este publicano.
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
12 Jejuo duas vezes na semana, e dou o dízimo de tudo quanto ganho.
13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.
13 Mas o publicano, estando em pé de longe, nem ainda queria levantar os olhos ao céu, mas batia no peito, dizendo: ó Deus, sê propício a mim, o pecador!
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.
14 Digo-vos que este desceu justificado para sua casa, e não aquele; porque todo o que a si mesmo se exaltar será humilhado; mas o que a si mesmo se humilhar será exaltado.
15 Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.
15 Traziam-lhe também as crianças, para que as tocasse; mas os discípulos, vendo isso, os repreendiam.
16 Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
16 Jesus, porém, chamando-as para si, disse: Deixai vir a mim as crianças, e não as impeçais, porque de tais é o reino de Deus.
17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
17 Em verdade vos digo que, qualquer que não receber o reino de Deus como criança, de modo algum entrará nele.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18 E perguntou-lhe um dos principais: Bom Mestre, que hei de fazer para herdar a vida eterna?
19 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.
19 Respondeu-lhe Jesus: Por que me chamas bom? Ninguém é bom, senão um, que é Deus.
20 Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“
20 Sabes os mandamentos: Não adulterarás; não matarás; não furtarás; não dirás falso testemunho; honra a teu pai e a tua mãe.
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
21 Replicou o homem: Tudo isso tenho guardado desde a minha juventude.
22 Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
22 Quando Jesus ouviu isso, disse-lhe: Ainda te falta uma coisa; vende tudo quanto tens e reparte-o pelos pobres, e terás um tesouro no céu; e vem, segue-me.
23 А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.
23 Mas, ouvindo ele isso, encheu-se de tristeza; porque era muito rico.
24 И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 E Jesus, vendo-o assim, disse: Quão dificilmente entrarão no reino de Deus os que têm riquezas!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 Pois é mais fácil um camelo passar pelo fundo duma agulha, do que entrar um rico no reino de Deus.
26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?
26 Então os que ouviram isso disseram: Quem pode, então, ser salvo?
27 А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.
27 Respondeu-lhes: As coisas que são impossíveis aos homens são possíveis a Deus.
28 А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
28 Disse-lhe Pedro: Eis que nós deixamos tudo, e te seguimos.
29 А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,
29 Respondeu-lhes Jesus: Em verdade vos digo que ninguém há que tenha deixado casa, ou mulher, ou irmãos, ou pais, ou filhos, por amor do reino de Deus,
30 и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.
30 que não haja de receber no presente muito mais, e no mundo vindouro a vida eterna.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,
31 Tomando Jesus consigo os doze, disse-lhes: Eis que subimos a Jerusalém e se cumprirá no filho do homem tudo o que pelos profetas foi escrito;
32 защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
32 pois será entregue aos gentios, e escarnecido, injuriado e cuspido;
33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
33 e depois de o açoitarem, o matarão; e ao terceiro dia ressurgirá.
34 Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.
34 Mas eles não entenderam nada disso; essas palavras lhes eram obscuras, e não percebiam o que lhes dizia.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
35 Ora, quando ele ia chegando a Jericó, estava um cego sentado junto do caminho, mendigando.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
36 Este, pois, ouvindo passar a multidão, perguntou que era aquilo.
37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.
37 Disseram-lhe que Jesus, o nazareno, ia passando.
38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
38 Então ele se pôs a clamar, dizendo: Jesus, Filho de Davi, tem compaixão de mim!
39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
39 E os que iam à frente repreendiam-no, para que se calasse; ele, porém, clamava ainda mais: Filho de Davi, tem compaixão de mim!
40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:
40 Parou, pois, Jesus, e mandou que lho trouxessem. Tendo ele chegado, perguntou-lhe:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.
41 Que queres que te faça? Respondeu ele: Senhor, que eu veja.
42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.
42 Disse-lhe Jesus: Vê; a tua fé te salvou.
43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.
43 Imediatamente recuperou a vista, e o foi seguindo, gloficando a Deus. E todo o povo, vendo isso, dava louvores a Deus.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 18, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.