Neemias 4
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs NVT
1 А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.
1 Sambalate ficou furioso quando soube que estávamos reconstruindo o muro. Indignou-se e zombou dos judeus.
2 И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?
2 Disse na presença de seus companheiros e dos oficiais do exército samaritano: “O que esse punhado de judeus fracos pensa que está fazendo? Imaginam que serão capazes de construir o muro em um dia só porque ofereceram alguns sacrifícios? Pensam que podem fazer algo com as pedras queimadas que tiraram de um monte de entulho?”.
3 А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!
3 Tobias, o amonita, estava ao seu lado e comentou: “Basta uma raposa subir lá, e esse muro de pedra desaba!”.
4 Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!
4 Então orei: “Ouve-nos, nosso Deus, pois estamos sendo ridicularizados. Que essa zombaria caia sobre a cabeça deles, e que eles próprios se tornem prisioneiros numa terra estrangeira!
5 Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.
5 Não ignores sua culpa. Não apagues seus pecados, pois provocaram tua ira aqui, diante dos construtores”.
6 Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.
6 Por fim, o muro foi reconstruído até metade de sua altura ao redor de toda a cidade, pois o povo trabalhou com entusiasmo.
7 И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.
7 No entanto, quando Sambalate, Tobias, os árabes, os amonitas e os asdoditas souberam que a obra avançava e que as brechas no muro de Jerusalém estavam sendo fechadas, encheram-se de ira.
8 И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
8 Eles planejaram vir, lutar contra Jerusalém e causar confusão em nosso meio.
9 А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.
9 Mas nós oramos a nosso Deus e colocamos guardas na cidade de dia e de noite para nos proteger.
10 Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.
10 Então o povo de Judá começou a se queixar: “Os trabalhadores estão cansados, e ainda há muito entulho para remover. Não seremos capazes de construir o muro sozinhos”.
11 А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
11 Enquanto isso, nossos inimigos diziam: “Antes que eles se deem conta do que está acontecendo, cairemos sobre eles e os mataremos, acabando com seu trabalho”.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!
12 Os judeus que moravam perto dos inimigos nos disseram diversas vezes: “Eles virão de todas as direções e nos atacarão!”.
13 Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
13 Por isso, coloquei guardas armados atrás das partes mais baixas do muro e nos lugares mais expostos. Dividi-os por famílias, para que montassem guarda armados com espadas, lanças e arcos.
14 И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!
14 Examinei a situação, reuni os nobres, os oficiais e o restante do povo e lhes disse: “Não tenham medo do inimigo! Lembrem-se do Senhor, que é grande e temível, e lutem por seus irmãos, seus filhos, suas filhas, suas esposas e seus lares!”.
15 А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.
15 Quando nossos inimigos descobriram que sabíamos de seus planos e que Deus os havia frustrado, todos nós voltamos ao trabalho no muro.
16 И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом.
16 Dali em diante, porém, apenas metade de meus homens trabalhava, pois a outra metade ficava de guarda com lanças, escudos, arcos e couraças. Os líderes ficavam na retaguarda de todo o povo de Judá,
17 Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието.
17 que construía o muro. Os trabalhadores prosseguiram com a obra; com uma das mãos levavam as cargas, enquanto, com a outra, seguravam uma arma.
18 И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен.
18 Todos os construtores tinham uma espada presa à cintura. O tocador de trombeta ficava comigo para dar o sinal de alerta.
19 И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
19 Então expliquei aos nobres, aos oficiais e ao restante do povo: “A obra é extensa, e estamos muito separados uns dos outros ao longo do muro.
20 на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас!
20 Quando ouvirem o toque da trombeta, corram para onde ele soar. Nosso Deus lutará por nós”.
21 Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите.
21 Trabalhávamos o dia inteiro, do nascer ao pôr do sol, e metade dos homens estava sempre de guarda.
22 И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото.
22 Nessa ocasião, eu disse aos que moravam fora dos muros que passassem a noite em Jerusalém. Assim, eles e seus servos poderiam ajudar na guarda à noite e trabalhar durante o dia.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.
23 Nenhum de nós — nem eu, nem meus parentes, nem meus servos, nem os guardas que estavam comigo — trocava de roupa. Carregávamos sempre nossas armas, até mesmo quando íamos beber água.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Neemias 4, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.