Neemias 4
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs ARA
1 А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.
1 Tendo Sambalate ouvido que edificávamos o muro, ardeu em ira, e se indignou muito, e escarneceu dos judeus.
2 И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?
2 Então, falou na presença de seus irmãos e do exército de Samaria e disse: Que fazem estes fracos judeus? Permitir-se-lhes-á isso? Sacrificarão? Darão cabo da obra num só dia? Renascerão, acaso, dos montões de pó as pedras que foram queimadas?
3 А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!
3 Estava com ele Tobias, o amonita, e disse: Ainda que edifiquem, vindo uma raposa, derribará o seu muro de pedra.
4 Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!
4 Ouve, ó nosso Deus, pois estamos sendo desprezados; caia o seu opróbrio sobre a cabeça deles, e faze que sejam despojo numa terra de cativeiro.
5 Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.
5 Não lhes encubras a iniquidade, e não se risque de diante de ti o seu pecado, pois te provocaram à ira, na presença dos que edificavam.
6 Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.
6 Assim, edificamos o muro, e todo o muro se fechou até a metade de sua altura; porque o povo tinha ânimo para trabalhar.
7 И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.
7 Mas, ouvindo Sambalate e Tobias, os arábios, os amonitas e os asdoditas que a reparação dos muros de Jerusalém ia avante e que já se começavam a fechar-lhe as brechas, ficaram sobremodo irados.
8 И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
8 Ajuntaram-se todos de comum acordo para virem atacar Jerusalém e suscitar confusão ali.
9 А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.
9 Porém nós oramos ao nosso Deus e, como proteção, pusemos guarda contra eles, de dia e de noite.
10 Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.
10 Então, disse Judá: Já desfaleceram as forças dos carregadores, e os escombros são muitos; de maneira que não podemos edificar o muro.
11 А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
11 Disseram, porém, os nossos inimigos: Nada saberão disto, nem verão, até que entremos no meio deles e os matemos; assim, faremos cessar a obra.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!
12 Quando os judeus que habitavam na vizinhança deles, dez vezes, nos disseram: De todos os lugares onde moram, subirão contra nós,
13 Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
13 então, pus o povo, por famílias, nos lugares baixos e abertos, por detrás do muro, com as suas espadas, e as suas lanças, e os seus arcos;
14 И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!
14 inspecionei, dispus-me e disse aos nobres, aos magistrados e ao resto do povo: não os temais; lembrai-vos do Senhor, grande e temível, e pelejai pelos vossos irmãos, vossos filhos, vossas filhas, vossa mulher e vossa casa.
15 А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.
15 E sucedeu que, ouvindo os nossos inimigos que já o sabíamos e que Deus tinha frustrado o desígnio deles, voltamos todos nós ao muro, cada um à sua obra.
16 И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом.
16 Daquele dia em diante, metade dos meus moços trabalhava na obra, e a outra metade empunhava lanças, escudos, arcos e couraças; e os chefes estavam por detrás de toda a casa de Judá;
17 Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието.
17 os carregadores, que por si mesmos tomavam as cargas, cada um com uma das mãos fazia a obra e com a outra segurava a arma.
18 И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен.
18 Os edificadores, cada um trazia a sua espada à cinta, e assim edificavam; o que tocava a trombeta estava junto de mim.
19 И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
19 Disse eu aos nobres, aos magistrados e ao resto do povo: Grande e extensa é a obra, e nós estamos no muro mui separados, longe uns dos outros.
20 на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас!
20 No lugar em que ouvirdes o som da trombeta, para ali acorrei a ter conosco; o nosso Deus pelejará por nós.
21 Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите.
21 Assim trabalhávamos na obra; e metade empunhava as lanças desde o raiar do dia até ao sair das estrelas.
22 И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото.
22 Também nesse mesmo tempo disse eu ao povo: Cada um com o seu moço fique em Jerusalém, para que de noite nos sirvam de guarda e de dia trabalhem.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.
23 Nem eu, nem meus irmãos, nem meus moços, nem os homens da guarda que me seguiam largávamos as nossas vestes; cada um se deitava com as armas à sua direita.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Neemias 4, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.