Lucas 6
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs VC
VC Versão Católica
1 И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.
1 Em dia de sábado, Jesus atravessava umas plantações; seus discípulos iam colhendo espigas {de trigo}, as debulhavam na mão e comiam.
2 А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.
2 Alguns dos fariseus lhes diziam: Por que fazeis o que não é permitido no sábado?
3 И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него,
3 Jesus respondeu: Acaso não tendes lido o que fez Davi, quando teve fome, ele e os seus companheiros;
4 как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?
4 como entrou na casa de Deus e tomou os pães da proposição e deles comeu e deu de comer aos seus companheiros, se bem que só aos sacerdotes era permitido comê-los?
5 И казваше им, че Син Человечески е господар и на съботата.
5 E ajuntou: O Filho do Homem é senhor também do sábado.
6 И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.
6 Em outro dia de sábado, Jesus entrou na sinagoga e ensinava. Achava-se ali um homem que tinha a mão direita seca.
7 И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.
7 Ora, os escribas e os fariseus observavam Jesus para ver se ele curaria no dia de sábado. Eles teriam então pretexto para acusá-lo.
8 Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.
8 Mas Jesus conhecia os pensamentos deles e disse ao homem que tinha a mão seca: Levanta-te e põe-te em pé, aqui no meio. Ele se levantou e ficou em pé.
9 Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?
9 Disse-lhes Jesus: Pergunto-vos se no sábado é permitido fazer o bem ou o mal; salvar a vida, ou deixá-la perecer.
10 И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.
10 E relanceando os olhos sobre todos, disse ao homem: Estende tua mão. Ele a estendeu, e foi-lhe restabelecida a mão.
11 А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
11 Mas eles encheram-se de furor e indagavam uns aos outros o que fariam a Jesus.
12 През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба КЪ Бога.
12 Naqueles dias, Jesus retirou-se a uma montanha para rezar, e passou aí toda a noite orando a Deus.
13 И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли:
13 Ao amanhecer, chamou os seus discípulos e escolheu doze dentre eles que chamou de apóstolos:
14 Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
14 Simão, a quem deu o sobrenome de Pedro; André, seu irmão; Tiago, João, Filipe, Bartolomeu,
15 Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,
15 Mateus, Tomé, Tiago, filho de Alfeu; Simão, chamado Zelador;
16 Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.
16 Judas, irmão de Tiago; e Judas Iscariotes, aquele que foi o traidor.
17 И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,
17 Descendo com eles, parou numa planície. Aí se achava um grande número de seus discípulos e uma grande multidão de pessoas vindas da Judéia, de Jerusalém, da região marítima, de Tiro e Sidônia, que tinham vindo para ouvi-lo e ser curadas das suas enfermidades.
18 и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
18 E os que eram atormentados dos espíritos imundos ficavam livres.
19 И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.
19 Todo o povo procurava tocá-lo, pois saía dele uma força que os curava a todos.
20 И той подигна очите си КЪ учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.
20 Então ele ergueu os olhos para os seus discípulos e disse: Bem-aventurados vós que sois pobres, porque vosso é o Reino de Deus!
21 Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.
21 Bem-aventurados vós que agora tendes fome, porque sereis fartos! Bem-aventurados vós que agora chorais, porque vos alegrareis!
22 Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго.
22 Bem-aventurados sereis quando os homens vos odiarem, vos expulsarem, vos ultrajarem, e quando repelirem o vosso nome como infame por causa do Filho do Homem!
23 Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.
23 Alegrai-vos naquele dia e exultai, porque grande é o vosso galardão no céu. Era assim que os pais deles tratavam os profetas.
24 Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.
24 Mas ai de vós, ricos, porque tendes a vossa consolação!
25 Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.
25 Ai de vós, que estais fartos, porque vireis a ter fome! Ai de vós, que agora rides, porque gemereis e chorareis!
26 Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.
26 Ai de vós, quando vos louvarem os homens, porque assim faziam os pais deles aos falsos profetas!
27 Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,
27 Digo-vos a vós que me ouvis: amai os vossos inimigos, fazei bem aos que vos odeiam,
28 благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.
28 abençoai os que vos maldizem e orai pelos que vos injuriam.
29 На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.
29 Ao que te ferir numa face, oferece-lhe também a outra. E ao que te tirar a capa, não impeças de levar também a túnica.
30 Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.
30 Dá a todo o que te pedir; e ao que tomar o que é teu, não lho reclames.
31 И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем.
31 O que quereis que os homens vos façam, fazei-o também a eles.
32 И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех.
32 Se amais os que vos amam, que recompensa mereceis? Também os pecadores amam aqueles que os amam.
33 И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.
33 E se fazeis bem aos que vos fazem bem, que recompensa mereceis? Pois o mesmo fazem também os pecadores.
34 И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.
34 Se emprestais àqueles de quem esperais receber, que recompensa mereceis? Também os pecadores emprestam aos pecadores, para receberem outro tanto.
35 Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ КЪ неблагодарните и злите.
35 Pelo contrário, amai os vossos inimigos, fazei bem e emprestai, sem daí esperar nada. E grande será a vossa recompensa e sereis filhos do Altíssimo, porque ele é bom para com os ingratos e maus.
36 Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.
36 Sede misericordiosos, como também vosso Pai é misericordioso.
37 И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
37 Não julgueis, e não sereis julgados; não condeneis, e não sereis condenados; perdoai, e sereis perdoados;
38 давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.
38 dai, e dar-se-vos-á. Colocar-vos-ão no regaço medida boa, cheia, recalcada e transbordante, porque, com a mesma medida com que medirdes, sereis medidos vós também.
39 Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
39 Propôs-lhes também esta comparação: Pode acaso um cego guiar outro cego? Não cairão ambos na cova?
40 Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.
40 O discípulo não é superior ao mestre; mas todo discípulo perfeito será como o seu mestre.
41 И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?
41 Por que vês tu o argueiro no olho de teu irmão e não reparas na trave que está no teu olho?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.
42 Ou como podes dizer a teu irmão: Deixa-me, irmão, tirar de teu olho o argueiro, quando tu não vês a trave no teu olho? Hipócrita, tira primeiro a trave do teu olho e depois enxergarás para tirar o argueiro do olho de teu irmão.
43 Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;
43 Uma árvore boa não dá frutos maus, uma árvore má não dá bom fruto.
44 понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.
44 Porquanto cada árvore se conhece pelo seu fruto. Não se colhem figos dos espinheiros, nem se apanham uvas dos abrolhos.
45 Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.
45 O homem bom tira coisas boas do bom tesouro do seu coração, e o homem mau tira coisas más do seu mau tesouro, porque a boca fala daquilo de que o coração está cheio.
46 И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?
46 Por que me chamais: Senhor, Senhor... e não fazeis o que digo?
47 Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.
47 Todo aquele que vem a mim ouve as minhas palavras e as pratica, eu vos mostrarei a quem é semelhante.
48 Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.
48 É semelhante ao homem que, edificando uma casa, cavou bem fundo e pôs os alicerces sobre a rocha. As águas transbordaram, precipitaram-se as torrentes contra aquela casa e não a puderam abalar, porque ela estava bem construída.
49 А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.
49 Mas aquele que as ouve e não as observa é semelhante ao homem que construiu a sua casa sobre a terra movediça, sem alicerces. A torrente investiu contra ela, e ela logo ruiu; e grande foi a ruína daquela casa.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 6, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.