Lucas 6
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs ARA
ARA Almeida Revista e Atualizada 1993
1 И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.
1 Aconteceu que, num sábado, passando Jesus pelas searas, os seus discípulos colhiam e comiam espigas, debulhando-as com as mãos.
2 А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.
2 E alguns dos fariseus lhes disseram: Por que fazeis o que não é lícito aos sábados?
3 И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него,
3 Respondeu-lhes Jesus: Nem ao menos tendes lido o que fez Davi, quando teve fome, ele e seus companheiros?
4 как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?
4 Como entrou na casa de Deus, tomou, e comeu os pães da proposição, e os deu aos que com ele estavam, pães que não lhes era lícito comer, mas exclusivamente aos sacerdotes?
5 И казваше им, че Син Человечески е господар и на съботата.
5 E acrescentou-lhes: O Filho do Homem é senhor do sábado.
6 И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.
6 Sucedeu que, em outro sábado, entrou ele na sinagoga e ensinava. Ora, achava-se ali um homem cuja mão direita estava ressequida.
7 И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.
7 Os escribas e os fariseus observavam-no, procurando ver se ele faria uma cura no sábado, a fim de acharem de que o acusar.
8 Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.
8 Mas ele, conhecendo-lhes os pensamentos, disse ao homem da mão ressequida: Levanta-te e vem para o meio; e ele, levantando-se, permaneceu de pé.
9 Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?
9 Então, disse Jesus a eles: Que vos parece? É lícito, no sábado, fazer o bem ou o mal? Salvar a vida ou deixá-la perecer?
10 И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.
10 E, fitando todos ao redor, disse ao homem: Estende a mão. Ele assim o fez, e a mão lhe foi restaurada.
11 А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
11 Mas eles se encheram de furor e discutiam entre si quanto ao que fariam a Jesus.
12 През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба КЪ Бога.
12 Naqueles dias, retirou-se para o monte, a fim de orar, e passou a noite orando a Deus.
13 И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли:
13 E, quando amanheceu, chamou a si os seus discípulos e escolheu doze dentre eles, aos quais deu também o nome de apóstolos:
14 Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
14 Simão, a quem acrescentou o nome de Pedro, e André, seu irmão; Tiago e João; Filipe e Bartolomeu;
15 Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,
15 Mateus e Tomé; Tiago, filho de Alfeu, e Simão, chamado Zelote;
16 Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.
16 Judas, filho de Tiago, e Judas Iscariotes, que se tornou traidor.
17 И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,
17 E, descendo com eles, parou numa planura onde se encontravam muitos discípulos seus e grande multidão do povo, de toda a Judeia, de Jerusalém e do litoral de Tiro e de Sidom,
18 и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
18 que vieram para o ouvirem e serem curados de suas enfermidades; também os atormentados por espíritos imundos eram curados.
19 И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.
19 E todos da multidão procuravam tocá-lo, porque dele saía poder; e curava todos.
20 И той подигна очите си КЪ учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.
20 Então, olhando ele para os seus discípulos, disse-lhes:
21 Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.
21 Bem-aventurados vós, os que agora tendes fome, porque sereis fartos.
22 Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго.
22 Bem-aventurados sois quando os homens vos odiarem e quando vos expulsarem da sua companhia, vos injuriarem e rejeitarem o vosso nome como indigno, por causa do Filho do Homem.
23 Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.
23 Regozijai-vos naquele dia e exultai, porque grande é o vosso galardão no céu; pois dessa forma procederam seus pais com os profetas.
24 Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.
24 Mas ai de vós, os ricos! Porque tendes a vossa consolação.
25 Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.
25 Ai de vós, os que estais agora fartos! Porque vireis a ter fome.
26 Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.
26 Ai de vós, quando todos vos louvarem! Porque assim procederam seus pais com os falsos profetas.
27 Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,
27 Digo-vos, porém, a vós outros que me ouvis: amai os vossos inimigos, fazei o bem aos que vos odeiam;
28 благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.
28 bendizei aos que vos maldizem, orai pelos que vos caluniam.
29 На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.
29 Ao que te bate numa face, oferece-lhe também a outra; e, ao que tirar a tua capa, deixa-o levar também a túnica;
30 Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.
30 dá a todo o que te pede; e, se alguém levar o que é teu, não entres em demanda.
31 И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем.
31 Como quereis que os homens vos façam, assim fazei-o vós também a eles.
32 И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех.
32 Se amais os que vos amam, qual é a vossa recompensa? Porque até os pecadores amam aos que os amam.
33 И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.
33 Se fizerdes o bem aos que vos fazem o bem, qual é a vossa recompensa? Até os pecadores fazem isso.
34 И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.
34 E, se emprestais àqueles de quem esperais receber, qual é a vossa recompensa? Também os pecadores emprestam aos pecadores, para receberem outro tanto.
35 Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ КЪ неблагодарните и злите.
35 Amai, porém, os vossos inimigos, fazei o bem e emprestai, sem esperar nenhuma paga; será grande o vosso galardão, e sereis filhos do Altíssimo. Pois ele é benigno até para com os ingratos e maus.
36 Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.
36 Sede misericordiosos, como também é misericordioso vosso Pai.
37 И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
37 Não julgueis e não sereis julgados; não condeneis e não sereis condenados; perdoai e sereis perdoados;
38 давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.
38 dai, e dar-se-vos-á; boa medida, recalcada, sacudida, transbordante, generosamente vos darão; porque com a medida com que tiverdes medido vos medirão também.
39 Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
39 Propôs-lhes também uma parábola: Pode, porventura, um cego guiar a outro cego? Não cairão ambos no barranco?
40 Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.
40 O discípulo não está acima do seu mestre; todo aquele, porém, que for bem-instruído será como o seu mestre.
41 И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?
41 Por que vês tu o argueiro no olho de teu irmão, porém não reparas na trave que está no teu próprio?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.
42 Como poderás dizer a teu irmão: Deixa, irmão, que eu tire o argueiro do teu olho, não vendo tu mesmo a trave que está no teu? Hipócrita, tira primeiro a trave do teu olho e, então, verás claramente para tirar o argueiro que está no olho de teu irmão.
43 Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;
43 Não há árvore boa que dê mau fruto; nem tampouco árvore má que dê bom fruto.
44 понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.
44 Porquanto cada árvore é conhecida pelo seu próprio fruto. Porque não se colhem figos de espinheiros, nem dos abrolhos se vindimam uvas.
45 Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.
45 O homem bom do bom tesouro do coração tira o bem, e o mau do mau tesouro tira o mal; porque a boca fala do que está cheio o coração.
46 И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?
46 Por que me chamais Senhor, Senhor, e não fazeis o que vos mando?
47 Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.
47 Todo aquele que vem a mim, e ouve as minhas palavras, e as pratica, eu vos mostrarei a quem é semelhante.
48 Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.
48 É semelhante a um homem que, edificando uma casa, cavou, abriu profunda vala e lançou o alicerce sobre a rocha; e, vindo a enchente, arrojou-se o rio contra aquela casa e não a pôde abalar, por ter sido bem-construída.
49 А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.
49 Mas o que ouve e não pratica é semelhante a um homem que edificou uma casa sobre a terra sem alicerces, e, arrojando-se o rio contra ela, logo desabou; e aconteceu que foi grande a ruína daquela casa.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 6, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.