João 6
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs VC
VC Versão Católica
1 След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
1 Depois disso, atravessou Jesus o lago da Galiléia {que é o de Tiberíades.}
2 И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
2 Seguia-o uma grande multidão, porque via os milagres que fazia em beneficio dos enfermos.
3 И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
3 Jesus subiu a um monte e ali se sentou com seus discípulos.
4 И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
4 Aproximava-se a Páscoa, festa dos judeus.
5 И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?
5 Jesus levantou os olhos sobre aquela grande multidão que vinha ter com ele e disse a Filipe: Onde compraremos pão para que todos estes tenham o que comer?
6 (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
6 Falava assim para o experimentar, pois bem sabia o que havia de fazer.
7 Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.
7 Filipe respondeu-lhe: Duzentos denários de pão não lhes bastam, para que cada um receba um pedaço.
8 Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
8 Um dos seus discípulos, chamado André, irmão de Simão Pedro, disse-lhe:
9 Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?
9 Está aqui um menino que tem cinco pães de cevada e dois peixes... mas que é isto para tanta gente?
10 А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.
10 Disse Jesus: Fazei-os assentar. Ora, havia naquele lugar muita relva. Sentaram-se aqueles homens em número de uns cinco mil.
11 И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
11 Jesus tomou os pães e rendeu graças. Em seguida, distribuiu-os às pessoas que estavam sentadas, e igualmente dos peixes lhes deu quanto queriam.
12 И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
12 Estando eles saciados, disse aos discípulos: Recolhei os pedaços que sobraram, para que nada se perca.
13 И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
13 Eles os recolheram e, dos pedaços dos cinco pães de cevada que sobraram, encheram doze cestos.
14 Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
14 À vista desse milagre de Jesus, aquela gente dizia: Este é verdadeiramente o profeta que há de vir ao mundo.
15 И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
15 Jesus, percebendo que queriam arrebatá-lo e fazê-lo rei, tornou a retirar-se sozinho para o monte.
16 И когато се свечери, слезоха учениците му на морето,
16 Chegada a tarde, os seus discípulos desceram à margem do lago.
17 и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех;
17 Subindo a uma barca, atravessaram o lago rumo a Cafarnaum. Era já escuro, e Jesus ainda não se tinha reunido a eles.
18 и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър.
18 O mar, entretanto, se agitava, porque soprava um vento rijo.
19 И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
19 Tendo eles remado uns vinte e cinco ou trinta estádios, viram Jesus que se aproximava da barca, andando sobre as águas, e ficaram atemorizados.
20 Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
20 Mas ele lhes disse: Sou eu, não temais.
21 Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
21 Quiseram recebê-lo na barca, mas pouco depois a barca chegou ao seu destino.
22 На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
22 No dia seguinte, a multidão que tinha ficado do outro lado do mar percebeu que Jesus não tinha subido com seus discípulos na única barca que lá estava, mas que eles tinham partido sozinhos.
23 (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-)
23 Nesse meio tempo, outras barcas chegaram de Tiberíades, perto do lugar onde tinham comido o pão, depois de o Senhor ter dado graças.
24 и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
24 E, reparando a multidão que nem Jesus nem os seus discípulos estavam ali, entrou nas barcas e foi até Cafarnaum à sua procura.
25 И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
25 Encontrando-o na outra margem do lago, perguntaram-lhe: Mestre, quando chegaste aqui?
26 Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте.
26 Respondeu-lhes Jesus: Em verdade, em verdade vos digo: buscais-me, não porque vistes os milagres, mas porque comestes dos pães e ficastes fartos.
27 Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
27 Trabalhai, não pela comida que perece, mas pela que dura até a vida eterna, que o Filho do Homem vos dará. Pois nele Deus Pai imprimiu o seu sinal.
28 А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
28 Perguntaram-lhe: Que faremos para praticar as obras de Deus?
29 Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил.
29 Respondeu-lhes Jesus: A obra de Deus é esta: que creiais naquele que ele enviou.
30 Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш?
30 Perguntaram eles: Que milagre fazes tu, para que o vejamos e creiamos em ti? Qual é a tua obra?
31 Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.»
31 Nossos pais comeram o maná no deserto, segundo o que está escrito: Deu-lhes de comer o pão vindo do céu {Sl 77,24}.
32 Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето.
32 Jesus respondeu-lhes: Em verdade, em verdade vos digo: Moisés não vos deu o pão do céu, mas o meu Pai é quem vos dá o verdadeiro pão do céu;
33 Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света.
33 porque o pão de Deus é o pão que desce do céu e dá vida ao mundo.
34 Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб.
34 Disseram-lhe: Senhor, dá-nos sempre deste pão!
35 А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее.
35 Jesus replicou: Eu sou o pão da vida: aquele que vem a mim não terá fome, e aquele que crê em mim jamais terá sede.
36 Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате.
36 Mas já vos disse: Vós me vedes e não credes...
37 Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя;
37 Todo aquele que o Pai me dá virá a mim, e o que vem a mim não o lançarei fora.
38 защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.
38 Pois desci do céu não para fazer a minha vontade, mas a vontade daquele que me enviou.
39 а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.
39 Ora, esta é a vontade daquele que me enviou: que eu não deixe perecer nenhum daqueles que me deu, mas que os ressuscite no último dia.
40 И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.
40 Esta é a vontade de meu Pai: que todo aquele que vê o Filho e nele crê, tenha a vida eterna; e eu o ressuscitarei no último dia.
41 Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето.
41 Murmuravam então dele os judeus, porque dissera: Eu sou o pão que desceu do céu.
42 И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл?
42 E perguntavam: Porventura não é ele Jesus, o filho de José, cujo pai e mãe conhecemos? Como, pois, diz ele: Desci do céu?
43 А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.
43 Respondeu-lhes Jesus: Não murmureis entre vós.
44 Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.
44 Ninguém pode vir a mim se o Pai, que me enviou, não o atrair; e eu hei de ressuscitá-lo no último dia.
45 Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене.
45 Está escrito nos profetas: Todos serão ensinados por Deus {Is 54,13}. Assim, todo aquele que ouviu o Pai e foi por ele instruído vem a mim.
46 Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца.
46 Não que alguém tenha visto o Pai, pois só aquele que vem de Deus, esse é que viu o Pai.
47 Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.
47 Em verdade, em verdade vos digo: quem crê em mim tem a vida eterna.
48 Аз съм хлебът на живота.
48 Eu sou o pão da vida.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха.
49 Vossos pais, no deserto, comeram o maná e morreram.
50 Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре.
50 Este é o pão que desceu do céu, para que não morra todo aquele que dele comer.
51 Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
51 Eu sou o pão vivo que desceu do céu. Quem comer deste pão viverá eternamente. E o pão, que eu hei de dar, é a minha carne para a salvação do mundo.
52 Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?
52 A essas palavras, os judeus começaram a discutir, dizendo: Como pode este homem dar-nos de comer a sua carne?
53 А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.
53 Então Jesus lhes disse: Em verdade, em verdade vos digo: se não comerdes a carne do Filho do Homem, e não beberdes o seu sangue, não tereis a vida em vós mesmos.
54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
54 Quem come a minha carne e bebe o meu sangue tem a vida eterna; e eu o ressuscitarei no último dia.
55 Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
55 Pois a minha carne é verdadeiramente uma comida e o meu sangue, verdadeiramente uma bebida.
56 Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
56 Quem come a minha carne e bebe o meu sangue permanece em mim e eu nele.
57 Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
57 Assim como o Pai que me enviou vive, e eu vivo pelo Pai, assim também aquele que comer a minha carne viverá por mim.
58 Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки.
58 Este é o pão que desceu do céu. Não como o maná que vossos pais comeram e morreram. Quem come deste pão viverá eternamente.
59 Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.
59 Tal foi o ensinamento de Jesus na sinagoga de Cafarnaum.
60 И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?
60 Muitos dos seus discípulos, ouvindo-o, disseram: Isto é muito duro! Quem o pode admitir?
61 Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?
61 Sabendo Jesus que os discípulos murmuravam por isso, perguntou-lhes: Isso vos escandaliza?
62 А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво?
62 Que será, quando virdes subir o Filho do Homem para onde ele estava antes?...
63 Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.
63 O espírito é que vivifica, a carne de nada serve. As palavras que vos tenho dito são espírito e vida.
64 Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде.
64 Mas há alguns entre vós que não crêem... Pois desde o princípio Jesus sabia quais eram os que não criam e quem o havia de trair.
65 И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.
65 Ele prosseguiu: Por isso vos disse: Ninguém pode vir a mim, se por meu Pai não lho for concedido.
66 От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.
66 Desde então, muitos dos seus discípulos se retiraram e já não andavam com ele.
67 Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?
67 Então Jesus perguntou aos Doze: Quereis vós também retirar-vos?
68 А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;
68 Respondeu-lhe Simão Pedro: Senhor, a quem iríamos nós? Tu tens as palavras da vida eterna.
69 и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.
69 E nós cremos e sabemos que tu és o Santo de Deus!
70 Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.
70 Jesus acrescentou: Não vos escolhi eu todos os doze? Contudo, um de vós é um demônio!...
71 Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.
71 Ele se referia a Judas, filho de Simão Iscariotes, porque era quem o havia de entregar não obstante ser um dos Doze.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar João 6, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.