João 6
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs ARA
ARA Almeida Revista e Atualizada 1993
1 След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
1 Depois destas coisas, atravessou Jesus o mar da Galileia, que é o de Tiberíades.
2 И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
2 Seguia-o numerosa multidão, porque tinham visto os sinais que ele fazia na cura dos enfermos.
3 И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
3 Então, subiu Jesus ao monte e assentou-se ali com os seus discípulos.
4 И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
4 Ora, a Páscoa, festa dos judeus, estava próxima.
5 И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?
5 Então, Jesus, erguendo os olhos e vendo que grande multidão vinha ter com ele, disse a Filipe: Onde compraremos pães para lhes dar a comer?
6 (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
6 Mas dizia isto para o experimentar; porque ele bem sabia o que estava para fazer.
7 Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.
7 Respondeu-lhe Filipe: Não lhes bastariam duzentos denários de pão, para receber cada um o seu pedaço.
8 Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
8 Um de seus discípulos, chamado André, irmão de Simão Pedro, informou a Jesus:
9 Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?
9 Está aí um rapaz que tem cinco pães de cevada e dois peixinhos; mas isto que é para tanta gente?
10 А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.
10 Disse Jesus: Fazei o povo assentar-se; pois havia naquele lugar muita relva. Assentaram-se, pois, os homens em número de quase cinco mil.
11 И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
11 Então, Jesus tomou os pães e, tendo dado graças, distribuiu-os entre eles; e também igualmente os peixes, quanto queriam.
12 И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
12 E, quando já estavam fartos, disse Jesus aos seus discípulos: Recolhei os pedaços que sobraram, para que nada se perca.
13 И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
13 Assim, pois, o fizeram e encheram doze cestos de pedaços dos cinco pães de cevada, que sobraram aos que haviam comido.
14 Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
14 Vendo, pois, os homens o sinal que Jesus fizera, disseram: Este é, verdadeiramente, o profeta que devia vir ao mundo.
15 И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
15 Sabendo, pois, Jesus que estavam para vir com o intuito de arrebatá-lo para o proclamarem rei, retirou-se novamente, sozinho, para o monte.
16 И когато се свечери, слезоха учениците му на морето,
16 Ao descambar o dia, os seus discípulos desceram para o mar.
17 и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех;
17 E, tomando um barco, passaram para o outro lado, rumo a Cafarnaum. Já se fazia escuro, e Jesus ainda não viera ter com eles.
18 и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър.
18 E o mar começava a empolar-se, agitado por vento rijo que soprava.
19 И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
19 Tendo navegado uns vinte e cinco a trinta estádios, eis que viram Jesus andando por sobre o mar, aproximando-se do barco; e ficaram possuídos de temor.
20 Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
20 Mas Jesus lhes disse: Sou eu. Não temais!
21 Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
21 Então, eles, de bom grado, o receberam, e logo o barco chegou ao seu destino.
22 На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
22 No dia seguinte, a multidão que ficara do outro lado do mar notou que ali não havia senão um pequeno barco e que Jesus não embarcara nele com seus discípulos, tendo estes partido sós.
23 (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-)
23 Entretanto, outros barquinhos chegaram de Tiberíades, perto do lugar onde comeram o pão, tendo o Senhor dado graças.
24 и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
24 Quando, pois, viu a multidão que Jesus não estava ali nem os seus discípulos, tomaram os barcos e partiram para Cafarnaum à sua procura.
25 И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
25 E, tendo-o encontrado no outro lado do mar, lhe perguntaram: Mestre, quando chegaste aqui?
26 Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте.
26 Respondeu-lhes Jesus: Em verdade, em verdade vos digo: vós me procurais, não porque vistes sinais, mas porque comestes dos pães e vos fartastes.
27 Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
27 Trabalhai, não pela comida que perece, mas pela que subsiste para a vida eterna, a qual o Filho do Homem vos dará; porque Deus, o Pai, o confirmou com o seu selo.
28 А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
28 Dirigiram-se, pois, a ele, perguntando: Que faremos para realizar as obras de Deus?
29 Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил.
29 Respondeu-lhes Jesus: A obra de Deus é esta: que creiais naquele que por ele foi enviado.
30 Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш?
30 Então, lhe disseram eles: Que sinal fazes para que o vejamos e creiamos em ti? Quais são os teus feitos?
31 Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.»
31 Nossos pais comeram o maná no deserto, como está escrito: Deu-lhes a comer pão do céu.
32 Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето.
32 Replicou-lhes Jesus: Em verdade, em verdade vos digo: não foi Moisés quem vos deu o pão do céu; o verdadeiro pão do céu é meu Pai quem vos dá.
33 Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света.
33 Porque o pão de Deus é o que desce do céu e dá vida ao mundo.
34 Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб.
34 Então, lhe disseram: Senhor, dá-nos sempre desse pão.
35 А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее.
35 Declarou-lhes, pois, Jesus: Eu sou o pão da vida; o que vem a mim jamais terá fome; e o que crê em mim jamais terá sede.
36 Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате.
36 Porém eu já vos disse que, embora me tenhais visto, não credes.
37 Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя;
37 Todo aquele que o Pai me dá, esse virá a mim; e o que vem a mim, de modo nenhum o lançarei fora.
38 защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.
38 Porque eu desci do céu, não para fazer a minha própria vontade, e sim a vontade daquele que me enviou.
39 а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.
39 E a vontade de quem me enviou é esta: que nenhum eu perca de todos os que me deu; pelo contrário, eu o ressuscitarei no último dia.
40 И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.
40 De fato, a vontade de meu Pai é que todo homem que vir o Filho e nele crer tenha a vida eterna; e eu o ressuscitarei no último dia.
41 Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето.
41 Murmuravam, pois, dele os judeus, porque dissera: Eu sou o pão que desceu do céu.
42 И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл?
42 E diziam: Não é este Jesus, o filho de José? Acaso, não lhe conhecemos o pai e a mãe? Como, pois, agora diz: Desci do céu?
43 А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.
43 Respondeu-lhes Jesus: Não murmureis entre vós.
44 Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.
44 Ninguém pode vir a mim se o Pai, que me enviou, não o trouxer; e eu o ressuscitarei no último dia.
45 Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене.
45 Está escrito nos profetas:
46 Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца.
46 Não que alguém tenha visto o Pai, salvo aquele que vem de Deus; este o tem visto.
47 Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.
47 Em verdade, em verdade vos digo: quem crê em mim tem a vida eterna.
48 Аз съм хлебът на живота.
48 Eu sou o pão da vida.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха.
49 Vossos pais comeram o maná no deserto e morreram.
50 Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре.
50 Este é o pão que desce do céu, para que todo o que dele comer não pereça.
51 Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
51 Eu sou o pão vivo que desceu do céu; se alguém dele comer, viverá eternamente; e o pão que eu darei pela vida do mundo é a minha carne.
52 Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?
52 Disputavam, pois, os judeus entre si, dizendo: Como pode este dar-nos a comer a sua própria carne?
53 А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.
53 Respondeu-lhes Jesus: Em verdade, em verdade vos digo: se não comerdes a carne do Filho do Homem e não beberdes o seu sangue, não tendes vida em vós mesmos.
54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
54 Quem comer a minha carne e beber o meu sangue tem a vida eterna, e eu o ressuscitarei no último dia.
55 Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
55 Pois a minha carne é verdadeira comida, e o meu sangue é verdadeira bebida.
56 Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
56 Quem comer a minha carne e beber o meu sangue permanece em mim, e eu, nele.
57 Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
57 Assim como o Pai, que vive, me enviou, e igualmente eu vivo pelo Pai, também quem de mim se alimenta por mim viverá.
58 Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки.
58 Este é o pão que desceu do céu, em nada semelhante àquele que os vossos pais comeram e, contudo, morreram; quem comer este pão viverá eternamente.
59 Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.
59 Estas coisas disse Jesus, quando ensinava na sinagoga de Cafarnaum.
60 И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?
60 Muitos dos seus discípulos, tendo ouvido tais palavras, disseram: Duro é este discurso; quem o pode ouvir?
61 Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?
61 Mas Jesus, sabendo por si mesmo que eles murmuravam a respeito de suas palavras, interpelou-os: Isto vos escandaliza?
62 А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво?
62 Que será, pois, se virdes o Filho do Homem subir para o lugar onde primeiro estava?
63 Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.
63 O espírito é o que vivifica; a carne para nada aproveita; as palavras que eu vos tenho dito são espírito e são vida.
64 Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде.
64 Contudo, há descrentes entre vós. Pois Jesus sabia, desde o princípio, quais eram os que não criam e quem o havia de trair.
65 И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.
65 E prosseguiu: Por causa disto, é que vos tenho dito: ninguém poderá vir a mim, se, pelo Pai, não lhe for concedido.
66 От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.
66 À vista disso, muitos dos seus discípulos o abandonaram e já não andavam com ele.
67 Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?
67 Então, perguntou Jesus aos doze: Porventura, quereis também vós outros retirar-vos?
68 А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;
68 Respondeu-lhe Simão Pedro: Senhor, para quem iremos? Tu tens as palavras da vida eterna;
69 и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.
69 e nós temos crido e conhecido que tu és o Santo de Deus.
70 Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.
70 Replicou-lhes Jesus: Não vos escolhi eu em número de doze? Contudo, um de vós é diabo.
71 Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.
71 Referia-se ele a Judas, filho de Simão Iscariotes; porque era quem estava para traí-lo, sendo um dos doze.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar João 6, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.