Atos 20
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs VC
VC Versão Católica
1 И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.
1 Depois que cessou o tumulto, Paulo convocou os discípulos. Fez-lhes uma exortação, despediu-se e pôs-se a caminho para ir à Macedônia.
2 И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.
2 Percorreu aquela região, exortou os discípulos com muitas palavras e chegou à Grécia,
3 И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
3 onde se deteve por três meses. Como os judeus lhe armassem ciladas no momento em que ia embarcar para a Síria, tomou a resolução de voltar pela Macedônia.
4 И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.
4 Acompanharam-no Sópatro de Beréia, filho de Pirro, e os tessalonicenses Aristarco e Segundo, Gaio de Derbe, Timóteo, Tíquico e Trófimo, da Ásia.
5 Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
5 Estes foram na frente e esperaram-nos em Trôade.
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.
6 Nós outros, só depois da festa de Páscoa é que navegamos de Filipos. E, cinco dias depois, fomos ter com eles em Trôade, onde ficamos uma semana.
7 И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.
7 No primeiro dia da semana, estando nós reunidos para partir o pão, Paulo, que havia de viajar no dia seguinte, conversava com os discípulos e prolongou a palestra até a meia-noite.
8 И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.
8 Havia muitas lâmpadas no quarto, onde nos achávamos reunidos.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
9 Acontece que um moço, chamado Êutico, que estava sentado numa janela, foi tomado de profundo sono, enquanto Paulo ia prolongando seu discurso. Vencido pelo sono, caiu do terceiro andar abaixo, e foi levantado morto.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
10 Paulo desceu, debruçou-se sobre ele, tomou-o nos braços e disse: Não vos perturbeis, porque a sua alma está nele.
11 След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
11 Então subiu, partiu o pão, comeu falou-lhes largamente até o romper do dia. Depois partiu.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
12 Quanto ao moço, levaram-no dali vivo, cheios de consolação.
13 А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
13 Nós nos tínhamos adiantado e navegado para Assos, para ali recebermos Paulo. Ele mesmo assim o havia disposto, preferindo fazer a viagem a pé.
14 И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
14 Reuniu-se a nós em Assos, e nós o tomamos a bordo e fomos a Mitilene.
15 И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
15 Continuando dali, sempre por mar, chegamos no dia seguinte defronte de Quios. No outro dia, chegamos a Samos, e um dia depois estávamos em Mileto.
16 Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
16 Paulo havia determinado não ir a Éfeso, para não se demorar na Ásia, pois se apressava para celebrar, se possível em Jerusalém, o dia de Pentecostes.
17 А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
17 Mas de Mileto mandou a Éfeso chamar os anciãos da igreja.
18 И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
18 Quando chegaram, e estando todos reunidos, disse-lhes: Vós sabeis de que modo sempre me tenho comportado para convosco, desde o primeiro dia em que entrei na Ásia.
19 в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
19 Servi ao Senhor com toda a humildade, com lágrimas e no meio das provações que me sobrevieram pelas ciladas dos judeus.
20 как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
20 Vós sabeis como não tenho negligenciado, como não tenho ocultado coisa alguma que vos podia ser útil. Preguei e vos instruí publicamente e dentro de vossas casas.
21 като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.
21 Preguei aos judeus e aos gentios a conversão a Deus e a fé em nosso Senhor Jesus.
22 И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
22 Agora, constrangido pelo Espírito, vou a Jerusalém, ignorando a que ali me espera.
23 освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
23 Só sei que, de cidade em cidade, o Espírito Santo me assegura que me esperam em Jerusalém cadeias e perseguições.
24 Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.
24 Mas nada disso temo, nem faço caso da minha vida, contanto que termine a minha carreira e o ministério da palavra que recebi do Senhor Jesus, para dar testemunho ao Evangelho da graça de Deus.
25 И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.
25 Sei agora que não tornareis a ver a minha face, todos vós, por entre os quais andei pregando o Reino de Deus.
26 За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
26 Portanto, hoje eu protesto diante de vós que sou inocente do sangue de todos,
27 защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
27 porque nada omiti no anúncio que vos fiz dos desígnios de Deus.
28 И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
28 Cuidai de vós mesmos e de todo o rebanho sobre o qual o Espírito Santo vos constituiu bispos, para pastorear a Igreja de Deus, que ele adquiriu com o seu próprio sangue.
29 Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
29 Sei que depois da minha partida se introduzirão entre vós lobos cruéis, que não pouparão o rebanho.
30 И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
30 Mesmo dentre vós surgirão homens que hão de proferir doutrinas perversas, com o intento de arrebatarem após si os discípulos.
31 За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
31 Vigiai! Lembrai-vos, portanto, de que por três anos não cessei, noite e dia, de admoestar, com lágrimas, a cada um de vós.
32 И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
32 Agora eu vos encomendo a Deus e à palavra da sua graça, àquele que é poderoso para edificar e dar a herança com os santificados.
33 На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
33 De ninguém cobicei prata, nem ouro, nem vestes.
34 И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.
34 Vós mesmos sabeis: estas mãos proveram às minhas necessidades e às dos meus companheiros.
35 Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.
35 Em tudo vos tenho mostrado que assim, trabalhando, convém acudir os fracos e lembrar-se das palavras do Senhor Jesus, porquanto ele mesmo disse: É maior felicidade dar que receber!
36 И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.
36 A essas palavras, ele se pôs de joelhos a orar.
37 И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
37 Derramaram-se em lágrimas e lançaram-se ao pescoço de Paulo para abraçá-lo,
38 оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.
38 aflitos, sobretudo pela palavra que tinha dito: Já não vereis a minha face. Em seguida, acompanharam-no até o navio.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 20, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.