Atos 20
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs ACF
ACF Almeida Corrigida Fiel
1 И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.
1 E, depois que cessou o alvoroço, Paulo chamou a si os discípulos e, abraçando-os, saiu para a macedônia.
2 И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.
2 E, havendo andado por aquelas terras, exortando-os com muitas palavras, veio à Grécia.
3 И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
3 E, passando ali três meses, e sendo-lhe pelos judeus postas ciladas, como tivesse de navegar para a Síria, determinou voltar pela macedônia.
4 И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.
4 E acompanhou-o, até à Ásia, Sópater, de Beréia, e, dos de Tessalônica, Aristarco, e Segundo, e Gaio de Derbe, e Timóteo, e, dos da Ásia, Tíquico e Trófimo.
5 Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
5 Estes, indo adiante, nos esperaram em Trôade.
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.
6 E, depois dos dias dos pães ázimos, navegamos de Filipos, e em cinco dias fomos ter com eles a Trôade, onde estivemos sete dias.
7 И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.
7 E no primeiro dia da semana, ajuntando-se os discípulos para partir o pão, Paulo, que havia de partir no dia seguinte, falava com eles; e prolongou a prática até à meia-noite.
8 И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.
8 E havia muitas luzes no cenáculo onde estavam juntos.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
9 E, estando um certo jovem, por nome Eutico, assentado numa janela, caiu do terceiro andar, tomado de um sono profundo que lhe sobreveio durante o extenso discurso de Paulo; e foi levantado morto.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
10 Paulo, porém, descendo, inclinou-se sobre ele e, abraçando-o, disse: Não vos perturbeis, que a sua alma nele está.
11 След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
11 E subindo, e partindo o pão, e comendo, ainda lhes falou largamente até à alvorada; e assim partiu.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
12 E levaram vivo o jovem, e ficaram não pouco consolados.
13 А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
13 Nós, porém, subindo ao navio, navegamos até Assôs, onde devíamos receber a Paulo, porque assim o ordenara, indo ele por terra.
14 И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
14 E, logo que se ajuntou conosco em Assôs, o recebemos, e fomos a Mitilene.
15 И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
15 E, navegando dali, chegamos no dia seguinte defronte de Quios, e no outro aportamos a Samos e, ficando em Trogílio, chegamos no dia seguinte a Mileto.
16 Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
16 Porque já Paulo tinha determinado passar ao largo de Éfeso, para não gastar tempo na Ásia. Apressava-se, pois, para estar, se lhe fosse possível, em Jerusalém no dia de Pentecostes.
17 А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
17 E de Mileto mandou a Éfeso, a chamar os anciãos da igreja.
18 И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
18 E, logo que chegaram junto dele, disse-lhes: Vós bem sabeis, desde o primeiro dia em que entrei na Ásia, como em todo esse tempo me portei no meio de vós,
19 в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
19 Servindo ao Senhor com toda a humildade, e com muitas lágrimas e tentações, que pelas ciladas dos judeus me sobrevieram;
20 как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
20 Como nada, que útil seja, deixei de vos anunciar, e ensinar publicamente e pelas casas,
21 като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.
21 Testificando, tanto aos judeus como aos gregos, a conversão a Deus, e a fé em nosso Senhor Jesus Cristo.
22 И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
22 E agora, eis que, ligado eu pelo espírito, vou para Jerusalém, não sabendo o que lá me há de acontecer,
23 освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
23 Senão o que o Espírito Santo de cidade em cidade me revela, dizendo que me esperam prisões e tribulações.
24 Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.
24 Mas de nada faço questão, nem tenho a minha vida por preciosa, contanto que cumpra com alegria a minha carreira, e o ministério que recebi do Senhor Jesus, para dar testemunho do evangelho da graça de Deus.
25 И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.
25 E agora, na verdade, sei que todos vós, por quem passei pregando o reino de Deus, não vereis mais o meu rosto.
26 За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
26 Portanto, no dia de hoje, vos protesto que estou limpo do sangue de todos.
27 защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
27 Porque nunca deixei de vos anunciar todo o conselho de Deus.
28 И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
28 Olhai, pois, por vós, e por todo o rebanho sobre que o Espírito Santo vos constituiu bispos, para apascentardes a igreja de Deus, que ele resgatou com seu próprio sangue.
29 Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
29 Porque eu sei isto que, depois da minha partida, entrarão no meio de vós lobos cruéis, que não pouparão ao rebanho;
30 И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
30 E que de entre vós mesmos se levantarão homens que falarão coisas perversas, para atraírem os discípulos após si.
31 За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
31 Portanto, vigiai, lembrando-vos de que durante três anos, não cessei, noite e dia, de admoestar com lágrimas a cada um de vós.
32 И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
32 Agora, pois, irmãos, encomendo-vos a Deus e à palavra da sua graça; a ele que é poderoso para vos edificar e dar herança entre todos os santificados.
33 На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
33 De ninguém cobicei a prata, nem o ouro, nem o vestuário.
34 И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.
34 Sim, vós mesmos sabeis que para o que me era necessário a mim, e aos que estão comigo, estas mãos me serviram.
35 Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.
35 Tenho-vos mostrado em tudo que, trabalhando assim, é necessário auxiliar os enfermos, e recordar as palavras do Senhor Jesus, que disse: Mais bem-aventurada coisa é dar do que receber.
36 И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.
36 E, havendo dito isto, pôs-se de joelhos, e orou com todos eles.
37 И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
37 E levantou-se um grande pranto entre todos e, lançando-se ao pescoço de Paulo, o beijavam,
38 оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.
38 Entristecendo-se muito, principalmente pela palavra que dissera, que não veriam mais o seu rosto. E acompanharam-no até o navio.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 20, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.