Mateus 20
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs ARA
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
1 Porque o reino dos céus é semelhante a um dono de casa que saiu de madrugada para assalariar trabalhadores para a sua vinha.
2 И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
2 E, tendo ajustado com os trabalhadores a um denário por dia, mandou-os para a vinha.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;
3 Saindo pela terceira hora, viu, na praça, outros que estavam desocupados
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
4 e disse-lhes: Ide vós também para a vinha, e vos darei o que for justo. Eles foram.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
5 Tendo saído outra vez, perto da hora sexta e da nona, procedeu da mesma forma,
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?
6 e, saindo por volta da hora undécima, encontrou outros que estavam desocupados e perguntou-lhes: Por que estivestes aqui desocupados o dia todo?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).
7 Responderam-lhe: Porque ninguém nos contratou. Então, lhes disse ele: Ide também vós para a vinha.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
8 Ao cair da tarde, disse o senhor da vinha ao seu administrador: Chama os trabalhadores e paga-lhes o salário, começando pelos últimos, indo até aos primeiros.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
9 Vindo os da hora undécima, recebeu cada um deles um denário.
10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
10 Ao chegarem os primeiros, pensaram que receberiam mais; porém também estes receberam um denário cada um.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
11 Mas, tendo-o recebido, murmuravam contra o dono da casa,
12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!
12 dizendo: Estes últimos trabalharam apenas uma hora; contudo, os igualaste a nós, que suportamos a fadiga e o calor do dia.
13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?
13 Mas o proprietário, respondendo, disse a um deles: Amigo, não te faço injustiça; não combinaste comigo um denário?
14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.
14 Toma o que é teu e vai-te; pois quero dar a este último tanto quanto a ti.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
15 Porventura, não me é lícito fazer o que quero do que é meu? Ou são maus os teus olhos porque eu sou bom?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
16 Assim, os últimos serão primeiros, e os primeiros serão últimos [porque muitos são chamados, mas poucos escolhidos].
17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:
17 Estando Jesus para subir a Jerusalém, chamou à parte os doze e, em caminho, lhes disse:
18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,
18 Eis que subimos para Jerusalém, e o Filho do Homem será entregue aos principais sacerdotes e aos escribas. Eles o condenarão à morte.
19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.
19 E o entregarão aos gentios para ser escarnecido, açoitado e crucificado; mas, ao terceiro dia, ressurgirá.
20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.
20 Então, se chegou a ele a mulher de Zebedeu, com seus filhos, e, adorando-o, pediu-lhe um favor.
21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.
21 Perguntou-lhe ele: Que queres? Ela respondeu: Manda que, no teu reino, estes meus dois filhos se assentem, um à tua direita, e o outro à tua esquerda.
22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.
22 Mas Jesus respondeu: Não sabeis o que pedis. Podeis vós beber o cálice que eu estou para beber? Responderam-lhe: Podemos.
23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
23 Então, lhes disse: Bebereis o meu cálice; mas o assentar-se à minha direita e à minha esquerda não me compete concedê-lo; é, porém, para aqueles a quem está preparado por meu Pai.
24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
24 Ora, ouvindo isto os dez, indignaram-se contra os dois irmãos.
25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
25 Então, Jesus, chamando-os, disse: Sabeis que os governadores dos povos os dominam e que os maiorais exercem autoridade sobre eles.
26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;
26 Não é assim entre vós; pelo contrário, quem quiser tornar-se grande entre vós, será esse o que vos sirva;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
27 e quem quiser ser o primeiro entre vós será vosso servo;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
28 tal como o Filho do Homem, que não veio para ser servido, mas para servir e dar a sua vida em resgate por muitos.
29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.
29 Saindo eles de Jericó, uma grande multidão o acompanhava.
30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
30 E eis que dois cegos, assentados à beira do caminho, tendo ouvido que Jesus passava, clamaram: Senhor, Filho de Davi, tem compaixão de nós!
31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31 Mas a multidão os repreendia para que se calassem; eles, porém, gritavam cada vez mais: Senhor, Filho de Davi, tem misericórdia de nós!
32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?
32 Então, parando Jesus, chamou-os e perguntou: Que quereis que eu vos faça?
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!
33 Responderam: Senhor, que se nos abram os olhos.
34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.
34 Condoído, Jesus tocou-lhes os olhos, e imediatamente recuperaram a vista e o foram seguindo.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Mateus 20, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.