Lucas 8
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs AAI
1 Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици
1 Veya bai’ab na’atube sasawar ufunamaim, Jesu ana bai’ufununayah nah 12 bairi hin bar awan, awan hirun hitit God ana aiwob isan Tur Gewasin binan hiremor.
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;
2 Hinan wanawanahimaim, i baibin afa sawow yumatah ta ta hibow hima’am, naatu demon kakafih hitar gubih hima’am Jesu biyawasih auman bairi hin. Mary wabin ta Magdalin biyanamaim demon seven Jesu nunih hititit auman bairi hin.
3 Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.
3 Naatu Herod ana bowayan orot ukwarin wabin Chuza i aawan Joanna, Susanna, naatu baibin afa auman bairi hin. Naatu iti baibin hai kabayamaim Jesu ana bai’ufununayah bairi hibaisih hai bowabow wanawananamaim.
4 А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:
4 Sabuw rou’ay gagamin maiyow bar awan ta ta’ane hinan tafaram awan karatan, naatu Jesu oroubonamaim sabuw iuwih eo,
5 Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.
5 “Ana veya ta orot ana ub tanumamih bow in ana me bifufubiy yanamaim tit, naatu ana ub ta ta asi’asiy ana veya ub afa i ef yanamaim hire, sabuw hina tafan hibat hiwas tatanen hin, naatu mamu hire hibow hi’aa.
6 А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
6 Ub afa i to yanamaim hire, baise hikuboubunih hiyey ana maramaim veya re rarih etei himorob, anayabin me owasasin.
7 Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.
7 Ub afa i kokor ro’oh wanawanahimaim hire, naatu hikuboubunih bairi hiyen, baise kokor hiyen sasa hai fafa’amaim ub gewasih hirouw.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
8 Naatu ub afa i me gewasin yanamaim hire, hikuboubunih hiyen gewas hiw ai ta’ita’imon afe’eh ro’oro’oh etei 100 na’atube hiya.” Naatu Jesu ana tur yomaninamaim eo, “O yait tain nama’am na’at iti tur inanowar.”
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
9 Jesu ana bai’ufununayah hikok oroubon anayabin so’ob isan hina hibatiy.
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.
10 Baise Jesu iyafutih eo, “So’ob wa’iwa’irin God ana aiwob isan i God kwa it, baise sabuw afa isah i oroubonamaim ao, saise abisa bukamaim hikikirum niturobe, ‘Matah hinakubar hinanuw, baise boro men hina’itin, tainih nawayay tur hinanowar, baise boro men naniyan hinab.’”
11 А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.
11 “Oroubon anayabin i iti. Ub i God ana tur gewasin.
12 А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
12 Ub ef yanamaim hire’ere i sabuw God ana tur hinowar hibai, baise Demon Mowan na tur gewasin sabuw dogorohimaim bosair, anayabin Demon Mowan men ekokok sabuw tur gewasin hinanowar hinitumatum naatu yawas hinab.
13 Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
13 Ub afa to yan hire’ere, i sabuw God ana tur tenonowar ana maramaim i tibiyasisir, baise aurin an wairoron en, anayabin tur tenonowar ana veya boro hinitumitum naatu routobon nan nabubuwih ana veya boro mar ta’imon hinara’iy.
14 Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
14 Ub afa kokor ro’on wanawanah hire’ere, i sabuw God ana tur tenonowar, baise iti tafaram ana yasisir, tafaram ana yababan, naatu tafaram ana sawar isah tenotanot kwanekwan; imih ro’oh etei tekokokor naatu men ta ebiyamur.
15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.
15 Baise ub me gewasin yan hire’ere, i sabuw iyab God ana Tur Gewasin hinowar dogoroh tutufin etei hibai, naatu nati tur isan hiten nowanowar tebowabow boro niw.
16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
16 “Orot men yait ta ramef ito’ab noukwat wanawanan tarafut in, o gem babanamaim yai in to’abamih. Baise ana efanamaim sikof, saise sabuw boro ana marakawin hina’itin naatu kawin hinan bar hinarun.”
17 Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве.
17 “Anayabin abisa baibunuwenamaim inu’in, God boro nabotait nirerereb, naatu abisa hisakirafut inu’in, sum boro natakweb nan bebeyan marakawamaim natit.”
18 Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
18 Imih tur iti kwanonowar i kwananowar gewas, anayabin orot yait isnubanub tur enonowar gewagewas, God boro dogoron nabotawiy tur moumurih na’in naniyah boro naso’ob. Baise orot yait tur isan men isnubanub enonowar, dogoron boro nahirafut naatu abisa kikimin ana notamaim ma enotanot auman God boro nabosair.”
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
19 Jesu hinah naatu taitin itinamih hina, baise men karam boro hita run biyan hitatit, anayabin sabuw rou’ay gagamin na’in ef hifut.
20 И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.
20 Orot ta na Jesu biyan tit eo, “O hinat naatu taitit hina ufun tebatabat tekokok o hina’iti.”
21 А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
21 Jesu sabuw etei nati hibatabat iuwih eo, “Sabuw iyab God ana tur hinowar tebobosiyasiyar, nati sabuw i ayu hinai naatu taitu.”
22 А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
22 Ana veya ta Jesu ana bai’ufununayah bairi wa afe’en hiyen naatu iuwih, “Kwana boy tana rabon tanan harew kukuf rewan raunane tanayen.” Basit wa hinatait hitit,
23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
23 rar hikutatar hirabon hin. Nati ana veya’amaim Jesu matan fot wa wanawanan inure inu’in naniyan meyemeye wowog batabat tafair tit kukuf yan re rabih, wa harew iwan hisiwisiw men karam.
24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
24 Basit bai’ufununayah hina Jesu hibunibun hio, “Regah, Regah! Wa iu’unun tana morob!” Jesu misir wowog, yabat hairi kwararih iuwih, mar ta’imonamo nuwarob e’afuw.
25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
25 Imaibo ana bai’ufununayah ibatiyih, “Kwa a baitumatum i menamaim kwayai?”
26 И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.
26 Jesu ana bai’ufununayah bairi hiboy hirabon hin tafaram Gerasa imaim hitit, Galilee harew kukuf rewan raunane.
27 А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
27 Jesu wa afe’enane dones yan bisure auman, orot ta nati bar merarane demon koun hiyen hiforatoun kwamur manin maiyow ana bar itumar, segar rah yahimaim, watu’umaim in ma reremor tit nan hairi hitar.
28 Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
28 Naatu nuw Jesu i’itin ana veya nanamaim ra’iy rerey fanan aumetawat na’in iwow eo, “Jesu God auyomtoro’ot Natun, ayu isau boro abisa inasinafumih kunan? Abifefeyani men baimakiy initu!”
29 Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.
29 Iti na’atube eo, anayabin demon mowan orot baihamiyin titamih Jesu kwarartatab iu. Mar maumurih maiyow demon kakafih iti orot ana yawas etei hibi’a’afiy, an uman seinimaim ti’utan dibur baremaim tekaif tema’am, baise itukwar chain tituru’uru’um, tebonawiy ten arar yan imaim ema ereremor.
30 Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.
30 Jesu ibatiy eo, “O wab i mi’itube?” Orot iya’afut eo, “Ayu wabu i ‘Burut.’” Anayabin demon maumurih na’in iti orot wanawanan hirun hiforatoun hima’am.
31 И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
31 Demon Jesu hifefeyan men hikok boro tiyafarih hitan Sou Awan Wanu’umin hitama.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
32 Naatu nati oyaw sisibinamaim i for burut hima hi’u’ufar, imih demon na for wanawanah run isan Jesu hifefeyan, naatu Jesu ana baibasit itih, iuwih hibihir hitit.
33 И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
33 Demon orot biyanane hitit i hinunuw hin for wanawanah hirun, naatu for burut hibatabat fan naiwan hinunuw hire hin harew kukuf yan hire etei hi’atomatom himorob.
34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.
34 Naatu orot nati for hima’uten hima’am, abisa matar hi’itin, himisir hinunuw hin bar merar hitit, sabuw etei hai tur hi’owen. Naatu tur tasasar in sabuw afa bar merar gidigidihimaim hima’am auman hinowar.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.
35 Sabuw abisa mamatar itinamih hitit hina Jesu biyan hititit, orot demon hiforatoun hima’am Jesu biyawas, i Jesu sisibinamaim mare, ukwarin ruboun ar bai us ma’am hi’itin hai bir ra’at.
36 И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.
36 Naatu sabuw afa orot demon hiforatoun hima’am Jesu mi’itube iyawas hi’i’itin sabuw afa hai tur hi’owen.
37 Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна.
37 Naatu sabuw nati tafaram Gerasa wanawanan hima’ama, Jesu hiu tafaram itumar, anayabin hai bir ra’at, naatu Jesu re wa bai matabir maiye rabon.
38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:
38 Naatu Orot nati demon biyanamaim hititit Jesu ifefeyan hairi namih, baise Jesu eo, “O i abiyafari
39 Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.
39 ina’intabir maiye a bar, abisa God isa sisinaf, i sabuw hai tur ina’owen.” Basit orot in bar merar run remor Jesu isan mi’itube sisinaf sabuw etei hai tur eowen.
40 А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.
40 Jesu matabir rabon na harew kukuf rewan raunane yey ana maramaim, sabuw rou’ay gagamin na’in hitit ana merar hiyi, anayabin isan hima hikakaif natit.
41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;
41 Naatu Jew hai Kou’ay Bar kaifenayan orot wabin Jairus na Jesu nanamaim sun yowen ifefeyan, ana kok i mi’itube Jesu hairi hitan ana bar.
42 защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.
42 Anayabin i natun babitai ta’imonamo ana kwamur 12 na’atube i ana sawow ra’at momorob.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,
43 Nati sabuw wanawanahimaim i babin ta ana faifuwamaim rara kakafin bota’ar ma’am kwamur etei 12 na’atube sawar, yawas isan kabay gagamin maiyow doket tubunih baiyawasin isan sinaf, baise men yait ta iyawasimih.
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.
44 Nati ana veya’amaim sabuw rau’ay hinan wanawanan babin na Jesu ufunane tit eof ana faifuw tainin butubun, naatu mar ta’imonamo rara kakafin nununuw nutanub.
45 А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)
45 Jesu naniyan tatam eo, “Yait ayu butubunu?”
46 Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.
46 Baise Jesu eo, “Sabuw afa ayu hibutubunu. Anayabin hibubutubunu ana veya’amaim au fair titit naniyan atatam.”
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.
47 Babin naniyan baib i yawas naatu men karam boro tibun, imih Jesu nanamaim an uman hi’oror auman tit sun yowen, sabuw etei matahimaim ana tur eowen aisim butubun, naatu bubutubun ana veya’amaim marta’imon yayawas auman ana tur eowen.
48 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
48 Imaibo, Jesu babin isan eo, “Natu a baitumatumamaim iyawas. Tufuwamaim ina remor inan.”
49 Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
49 Jesu iti na’at bat eo auman, Kou’ay Bar ana bonawiyen orot ana barene kob hina hitit hio, “Jairus o natu babitai i morob, imih men bai’obaiyenayan nawiyin airi na isan inanotamih.”
50 А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.
50 Iti na’at hibat hio Jesu nowar, naatu Jairus isan eo, “Men inabir, baise initumatum natu babitai boro nayawas.”
51 И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
51 Naatu hina bar hititit ana veya’amaim, sabuw etei eotanih ufun hibat, i Peter, John, James, naatu kek hinah tamah akisihimo iuwih bairi bar wanawanan hirun.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
52 Sabuw etei kek momorob isan hiyababan hima hirererey, Jesu iuwih eo, “Men kwanarerey, kek i matan fot inu’in, men morobomih.”
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
53 Sabuw etei Jesu eo i bai’iyab na’atube imih himarib. Anayabin i matah yan kek morob hi’itin hiso’ob.
54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
54 Baise Jesu na kek uman bai, eaf eo, “Babitai, kumisir!”
55 И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.
55 Babitai ayubin matabir na wanawanan run, mar ta’imon yawas misir mare ma. Imaibo Jesu kek bay baitin aa isan hinah tamah iuwih.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
56 Kek hinah tamah hifofofor men kafaita, baise Jesu eofafarih eo, “Abis matar kwa’i’itin men orot babin ta ana tur kwana’owenamih.”
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Lucas 8, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.