João 11
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs NAA
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
1 Um homem chamado Lázaro estava doente. Ele era de Betânia, da aldeia de Maria e de sua irmã Marta.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.
2 Esta Maria, cujo irmão Lázaro estava doente, era a mesma que ungiu o Senhor com perfume e lhe enxugou os pés com os seus cabelos.
3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.
3 Por isso, as irmãs de Lázaro mandaram dizer a Jesus: — Aquele que o Senhor ama está doente.
4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.
4 Ao receber a notícia, Jesus disse:
5 А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.
5 Ora, Jesus amava Marta e a irmã dela, e também Lázaro.
6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
6 Quando soube que Lázaro estava doente, ainda se demorou dois dias no lugar onde estava.
7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
7 Depois, disse aos seus discípulos:
8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
8 Os discípulos disseram: — Mestre, ainda há pouco os judeus queriam apedrejá-lo! E o senhor quer voltar para lá?
9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
9 Jesus respondeu:
10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.
10 Mas, se andar de noite, tropeça, porque nele não há luz.
11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.
11 Tendo dito isso, acrescentou:
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
12 Então os discípulos disseram: — Senhor, se dorme, estará salvo.
13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.
13 Jesus falava da morte de Lázaro, mas eles pensavam que tivesse falado do repouso do sono.
14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.
14 Então Jesus lhes disse claramente:
15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.
15 Por causa de vocês me alegro de que não estivesse lá, para que vocês possam crer. Mas vamos até ele.
16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.
16 Então Tomé, chamado Dídimo, disse aos outros discípulos: — Vamos também nós para morrer com o Mestre!
17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.
17 Quando Jesus chegou, encontrou Lázaro já sepultado havia quatro dias.
18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;
18 Ora, Betânia ficava a mais ou menos três quilômetros de Jerusalém.
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.
19 Muitos dos judeus vieram visitar Marta e Maria, a fim de consolá-las por causa do irmão.
20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.
20 Marta, quando soube que Jesus estava chegando, foi encontrar-se com ele; Maria, porém, ficou sentada em casa.
21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.
21 Então Marta disse a Jesus: — Se o Senhor estivesse aqui, o meu irmão não teria morrido.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
22 Mas também sei que, mesmo agora, tudo o que o senhor pedir a Deus, ele concederá.
23 Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.
23 Jesus disse a ela:
24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
24 Ao que Marta respondeu: — Eu sei que ele há de ressurgir na ressurreição, no último dia.
25 Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;
25 Então Jesus declarou:
26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?
26 E todo o que vive e crê em mim não morrerá eternamente. Você crê nisto?
27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.
27 Marta respondeu: — Sim, Senhor! Eu creio que o senhor é o Cristo, o Filho de Deus que devia vir ao mundo.
28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.
28 Depois de dizer isto, Marta foi chamar Maria, a sua irmã, e lhe disse em particular: — O Mestre chegou e está chamando você.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
29 Quando Maria ouviu isso, levantou-se depressa e foi até ele,
30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.
30 pois Jesus ainda não tinha entrado na aldeia, mas permanecia onde Marta o havia encontrado.
31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
31 Os judeus que estavam com Maria em casa e a consolavam, vendo-a levantar-se depressa e sair, seguiram-na, pensando que ela ia ao túmulo para chorar.
32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.
32 Quando Maria chegou ao lugar onde Jesus estava, ao vê-lo, lançou-se aos seus pés, dizendo: — Se o Senhor estivesse aqui, o meu irmão não teria morrido.
33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.
33 Quando Jesus viu que ela chorava, e que os judeus que a acompanhavam também choravam, agitou-se no espírito e se comoveu.
34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
34 E perguntou: Eles responderam: — Senhor, venha ver!
35 Иисус се просълзи.
35 Jesus chorou.
36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!
36 Então os judeus disseram: — Vejam o quanto ele o amava.
37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?
37 Mas alguns disseram: — Será que ele, que abriu os olhos ao cego, não podia fazer com que Lázaro não morresse?
38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.
38 Jesus, agitando-se novamente em si mesmo, foi até o túmulo, que era uma gruta em cuja entrada tinham colocado uma pedra.
39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.
39 Então Jesus ordenou: Marta, irmã do falecido, disse a Jesus: — Senhor, já cheira mal, porque está morto há quatro dias.
40 Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
40 Jesus respondeu:
41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
41 Então tiraram a pedra. E Jesus, levantando os olhos para o céu, disse:
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.
42 Eu sei que sempre me ouves, mas falei isso por causa da multidão presente, para que creiam que tu me enviaste.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
43 E, depois de dizer isso, clamou em alta voz:
44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.
44 Aquele que tinha morrido saiu, tendo os pés e as mãos amarrados com ataduras e o rosto envolto num lenço. Então Jesus lhes ordenou:
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.
45 Muitos dos judeus que tinham vindo visitar Maria, vendo o que Jesus havia feito, creram nele.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.
46 Outros, porém, foram até os fariseus e lhes contaram o que Jesus havia feito.
47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.
47 Então os principais sacerdotes e os fariseus convocaram o Sinédrio e disseram: — O que estamos fazendo, uma vez que este homem opera muitos sinais?
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.
48 Se o deixarmos assim, todos crerão nele; depois, virão os romanos e tomarão não só o nosso lugar, mas a própria nação.
49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
49 Mas um deles, Caifás, que era sumo sacerdote naquele ano, advertiu-os, dizendo: — Vocês não sabem nada,
50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
50 nem entendem que é melhor para vocês que morra um só homem pelo povo e que não venha a perecer toda a nação.
51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
51 Ora, Caifás não disse isto por conta própria, mas, sendo sumo sacerdote naquele ano, profetizou que Jesus estava para morrer pela nação.
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.
52 E não somente pela nação, mas também para reunir em um só corpo os filhos de Deus, que andam dispersos.
53 И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.
53 Desde aquele dia, resolveram matar Jesus.
54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.
54 Assim sendo, Jesus já não andava publicamente entre os judeus, mas retirou-se para uma região vizinha ao deserto, para uma cidade chamada Efraim, onde permaneceu com os discípulos.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
55 Estava próxima a Páscoa dos judeus, e muitos daquela região foram a Jerusalém antes da Páscoa para se purificar.
56 И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?
56 Lá, procuravam Jesus e, estando eles no templo, diziam uns aos outros: — O que vocês acham? Ele não virá à festa?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
57 Ora, os principais sacerdotes e os fariseus haviam ordenado que, se alguém soubesse onde ele estava, o denunciasse, para que pudessem prendê-lo.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar João 11, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.