Deuteronômio 32
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs NVT
1 Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!
1 “Escutem, ó céus, e falarei! Ouça, ó terra, aquilo que digo!
2 Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;
2 Que meu ensino desça sobre vocês como chuva, que minhas palavras se derramem como orvalho. Caiam como chuva sobre a grama, como garoa suave sobre o capim novo.
3 защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!
3 Proclamarei o nome do S enhor ; exaltemos o nosso Deus!
4 Той е Канарата, делото му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.
4 Ele é a Rocha, e suas obras são perfeitas; tudo que ele faz é certo. É um Deus fiel, que nunca erra, é justo e verdadeiro!
5 Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно.
5 “Seu povo o tratou de maneira desleal, agiu maldosamente, e não como seus filhos; são uma geração perversa e corrompida.
6 Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.
6 É assim que retribuem ao S enhor , povo tolo e sem juízo? Não é ele o Pai de vocês, que os criou? Não foi ele que os fez e os estabeleceu?
7 Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.
7 Lembrem-se dos dias de muito tempo atrás, pensem nas gerações passadas. Perguntem a seus pais, e eles os informarão; consultem os líderes, e eles lhes contarão.
8 Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.
8 Quando o Altíssimo distribuiu a terra entre as nações, quando dividiu a humanidade, fixou os limites dos povos, de acordo com o número dos filhos de Israel.
9 Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.
9 “Pois o povo de Israel pertence ao S enhor ; Jacó é sua propriedade especial.
10 Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.
10 Encontrou-os numa terra deserta, numa região desolada e de ventos uivantes. Cercou-os e cuidou deles, protegeu-os como a pupila de seus olhos.
11 Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;
11 Como a águia que incentiva seus filhotes e paira sobre a ninhada, ele estendeu as asas para tomá-los e levá-los em segurança sobre suas penas.
12 така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.
12 O S enhor , e mais ninguém, os guiou; nenhum deus estrangeiro os conduziu.
13 Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,
13 Ele os fez cavalgar sobre os lugares altos da terra e alimentar-se dos frutos dos campos. Nutriu-os com mel da rocha e azeite dos altos rochedos.
14 с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино — кръв гроздова.
14 Alimentou-os com coalhada do gado e leite do rebanho, com a gordura de cordeiros, de carneiros e de bodes de Basã. Comeram o melhor do trigo e beberam do vinho mais fino que as uvas podem dar.
15 Но Йесурун затлъстя и ритна — ти затлъстя, надебеля, угои се — и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си.
15 “Mas Jesurum não demorou a engordar e se rebelar; o povo se tornou pesado, corpulento e empanturrado! Então abandonaram o Deus que os criou, fizeram pouco caso da Rocha de sua salvação.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха.
16 Provocaram seu zelo, adorando deuses estrangeiros; despertaram sua fúria com ídolos detestáveis.
17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.
17 Ofereceram sacrifícios a demônios que não são Deus, a deuses que não conheciam, deuses novos, sem história, deuses que seus antepassados jamais temeram.
18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде.
18 Abandonaram a Rocha que os gerou, esqueceram-se do Deus que os fez nascer.
19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.
19 “O S enhor viu isso e se afastou, provocado à ira por seus filhos e filhas.
20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.
20 Disse: ‘Eu os abandonarei; veremos o que será deles! Pois são uma geração perversa, filhos infiéis.
21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.
21 Provocaram meu ciúme adorando coisas que não são Deus; despertaram minha ira com seus ídolos inúteis. Agora, provocarei seu ciúme com uma gente que nem sequer é povo; despertarei sua ira por meio de uma nação insensata.
22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.
22 Pois minha ira arde como o fogo e queima até as profundezas da sepultura. Devora a terra e todas as suas colheitas e incendeia os alicerces dos montes.
23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.
23 Amontoarei calamidades sobre eles e os derrubarei com minhas flechas.
24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.
24 Eu os enfraquecerei com fome, febre alta e enfermidade mortal. Enviarei as presas de animais selvagens, e o veneno das serpentes que se arrastam no pó.
25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.
25 Fora de casa, a espada trará morte; dentro dela, o pavor atingirá rapazes e moças, crianças e idosos.
26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! —
26 Meu desejo era aniquilá-los, apagar até sua lembrança dentre os povos.
27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.
27 Mas temi a reação dos inimigos de Israel, que entenderiam mal e diriam: ‘Foi o nosso poder que triunfou! O S
28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.
28 “Israel, porém, é uma nação sem juízo; seu povo é tolo, sem entendimento.
29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!
29 Ah, se fossem sábios e compreendessem estas coisas! Ah, se soubessem o fim que os espera!
30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!
30 Como poderia uma só pessoa perseguir mil deles, e duas pessoas fazer dez mil fugirem, a não ser que sua Rocha os tivesse vendido, a não ser que o S
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това.
31 Mas a rocha de nossos inimigos não é como nossa Rocha, como até eles mesmos reconhecem.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.
32 A videira deles vem da videira de Sodoma, dos campos de Gomorra. As uvas deles são veneno, e seus cachos são amargos.
33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.
33 O vinho deles é veneno de cobras, peçonha mortal de serpentes.
34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?
34 “O S enhor diz: ‘Acaso não selei estas coisas e as guardei em meus tesouros?
35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.
35 A vingança cabe a mim, eu lhes darei o troco; no devido tempo, seus pés escorregarão. O dia da calamidade chegará, e seu destino os alcançará’.
36 Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой — роб или свободен.
36 “Por certo o S enhor julgará seu povo, e mudará seus planos para quando vir que a força deles se esgotou e que ninguém sobrou, nem escravo nem livre.
37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,
37 Então ele perguntará: ‘Onde estão seus deuses, as rochas em que se refugiaram?
38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!
38 Onde estão os deuses que comeram a gordura de seus sacrifícios e beberam o vinho de suas ofertas? Que esses deuses se levantem e os socorram! Que eles lhes deem abrigo!
39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!
39 Vejam agora que eu sou o único; não há outro deus além de mim! Causo a morte e dou a vida, causo a ferida e faço sarar; ninguém pode escapar de minha mão poderosa!
40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века!
40 Agora, levanto minha mão para o céu e declaro: ‘Tão certo quanto eu vivo,
41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят.
41 quando eu afiar minha espada reluzente, e começar a fazer justiça, eu me vingarei de meus inimigos e darei o troco aos que me rejeitaram.
42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе.
42 Farei minhas flechas se embebedarem de sangue, e minha espada devorará carne: o sangue dos massacrados e dos prisioneiros, e as cabeças dos líderes inimigos’.
43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.
43 “Alegrem-se com ele, ó céus, e todos os anjos de Deus o adorem. Alegrem-se com seu povo, ó nações, e todos os anjos se fortaleçam nele; Pois ele retribuirá o sangue de seus filhos e se vingará de seus inimigos. Ele dará o troco aos que o odeiam e purificará a terra de seu povo”.
44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, сина на Навий.
44 Então Moisés foi com Josué, filho de Num, e recitou todas as palavras dessa canção para o povo.
45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил,
45 Quando Moisés terminou de recitar todas essas palavras ao povo de Israel,
46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.
46 acrescentou: “Levem a sério todas as advertências que hoje lhes dei. Transmitam-nas como ordens a seus filhos, para que eles cumpram fielmente todos os termos desta lei.
47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.
47 Não são palavras vazias; são a vida de vocês! Se obedecerem a elas, terão vida longa na terra da qual tomarão posse quando atravessarem o rio Jordão”.
48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза:
48 Naquele mesmo dia, o S enhor disse a Moisés:
49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание.
49 “Vá a Moabe, às montanhas a leste do rio, e suba o monte Nebo, do lado oposto de Jericó. Veja a terra de Canaã, a terra que dou aos israelitas como sua propriedade.
50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си,
50 Você morrerá ali no monte e será reunido a seus antepassados, como Arão morreu no monte Hor e foi reunido a seus antepassados.
51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.
51 Será assim porque vocês dois quebraram minha confiança diante dos israelitas nas águas de Meribá, em Cades, no deserto de Zim. Não honraram minha santidade para os israelitas.
52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.
52 Por isso você verá a terra de longe, mas não entrará na terra que dou ao povo de Israel”.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Deuteronômio 32, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.