Atos 21
Veren's Contemporary Bible (BULVEREN) vs AAI
1 А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.
1 Nati’imaim aotuturih naatu aihamiyih hima aki wa abai mutufor arabon ana tafaram Kos atit; mar to ana Rodes atit, nati’imaim aikofan ana Patara atit.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.
2 Wa ta au Fonisia inan atita’ur aitafabon abai atit are arabon.
3 И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.
3 Yan ararabon anuwariy Cyprus a’itin naatu ai beyaw na’atune bat aki au Syria arabon ana Taiya imaim arun wa aiyut sawar hitarsuwai.
4 И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.
4 Nati’imaim bai’ufununayah afa atita’ourih fur ta’imon bairi ama. Naatu Anun Kakafiyin sabuw hai tur eowen Paul hitimatanuw, saise au Jerusalem men tayen.
5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.
5 Baise bairi ama na fur yomanin tit, ai veya baib ufunamaim, ai hamiyih aki ai ef arura’ah maiye. Bai’ufununayah a’aawah natunatuh etei bairi hinawiy bar merar ai tumar ana tor dones yan are imaim sui ayowen ayoyoban.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
6 Imaibo bairi abi’otututuren ufunamaim, wa afe’en ayen, naatu i hai ubar himatabir maiye hin.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
7 Taiya’ane wa abai anan i Polemais imaim wa aiyut, nati’imaim taiti baitumatumayah hai merar ayi bairi veya ta’imon ama.
8 А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.
8 Marto ai hamiyih hima aki ana Seseria atit, binanuyan orot Philip ana baremaim bairi ama. Philip i Jerusalemamaim orot 7 hirurubinih i orot ta.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
9 I natunatun baibitar etei kwafe’en biyah numih God ana tur orerereb isan ana usar hibai hima’am.
10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
10 Seseria imaim veya bai’ab na’atube ama’am ufunamaim dinab orot wabin Agabus Judea’ane natit.
11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
11 Na aki biyai tit basit Paul ana kikir bai i taiyuwin an uman iutatanen naatu eo, “God Anun Kakafiyin iti na’atube eo, Orot iti kikir matuwan Jerusalemamaim Jew sabuw boro iti na’atube isan hinasinaf hinab Eteni Sabuw hinitih.”
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.
12 Aki iti tur anonowar ana maramaim sabuw nati’imaim hima’am bairi ai fefeyan ayai Paul au Jerusalem na isan a’otan.
13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!
13 Baise Paul iyafuti eo, “Kwa aisim iti na’atube kwao kwarerey ayu dogorou ana babanin kwabitin? Ayu i men buwu fatumu akisin isan abogaigiwasomih, baise Jerusalemamaim Regah Jesu wabinamaim morob isan auman abogaigiwas.”
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.
14 Yan baikitabirin isan asinaf, baise men karam. Imih aibagun naatu ao, “Regah ana kok na’atube namatar.”
15 И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.
15 Veya bai’ab na’atube nati’imaim ama’am ufunamaim ai sawar abobuna au Jerusalem amisir.
16 С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.
16 Seseria’amaim bai’ufununayah afa hinawiyi bairi ana orot Mason ana baremaim atit, iti orot ana tafaram i Cyprus, naatu i auman marasika baitumatumayan matar ma’am.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
17 Ayen ana Jerusalem atitit ana veya baitumatumayah nati’imaim hima’am hiyasisir ai merar hiyi.
18 И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.
18 Marto Paul bairi ana James a’itin naatu nati ana veya’amaim regaregah ai’in etei nati’imaim hiru’ay.
19 И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
19 Paul hai merar yi naatu i ana bowabow etei Ufun Sabuw wanawanahimaim God mi’itube ibais bowabow ana tur etei aneika busuruf idudur in yomanin easa’ub.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.
20 Eo hinonowar ufunamaim etei’imak God ana merar hiy hibora’ara’ah. Imaibo Paul isan hio, “Taiu inaso’ob Jew moumurih na’in thousand ana fofonin hina baitumatumayah himatar. Baise etei’imak tekokok i ofafar hinabukikin hinabosiyasiyar.
21 А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.
21 Baise iti’imaim tur i iti na’atube hinowar, O i Jew sabuw iyab nati Ufun Sabuw hai tafaramamaim tema’am kubi’obaiyih Moses ana ofafar i hinihamiy, naatu hai kek hai ar men hina’afuw naatu Jew hai binanakwar men hini’ufunun.
22 И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.
22 Aki boro abisa ana sinaf, anayabin o ina ititit a tur i sabuw hinowaraka.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
23 Imih abisa anao na’atube inasinaf? Orot etei kwafe’en i hai omatanen ta God isan hio baifaro.
24 вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.
24 Imih o i boro inikofanih bairi kwanan kouksouwen ana yohar wanawanan kwanarun naatu aribuh mafur o inibaiyanih aribuh hinamafur, saise o isa iti’imaim hibifufuwen sabuw boro hinaso’ob nati tur i baifuwen, anayabin i hiso’ob o i ofafar kubi’ufunun.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.
25 Baise Ufunane sabuw baitumatumayah isah, aki fef ta ai yafar in hai tur a’owen bay uma matamatar isah hisisibor men hinaa, masanuw rara auman men hinaa, o for sikah birabir men hinaa naatu men hina’in hinisesebar kwanekwan.”
26 Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.
26 Marto Paul orot buwih bairi hai binanakwar eo na’atube kousouwih isan hirun, orot kwafe’en hikukusouwih i auman kusouw. Imaibo i na Tafaror Bar hai tur eowen veya biy boro kouksouwen ana yomanin nasawar naatu siwar orot ta’ita’imon isah hinasibor.
27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:
27 Kousouwen in fur ta’imon yomanin tit baisawarinamih auman Jew sabuw afa Asia wanawanane hina hima’am Paul Tafaror Baremaim hi’itin. Sabuw kou’ay gagamin na’in hikura’ara’ahih himisir Paul bain bai’a’afiyin isan hinunuw,
28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
28 hitar koukuw hi’af hio, “Israel Oro’orot kwana kwaibaisi! Iti orot efan etei remor ana bai’obaiyenamaim it ata sabuw isah tur kakafin maiyow eo, naatu ata ofafar baihamiyin isan eo’o, naatu iti Tafaror Bar wabin ebi’afiy. Naatu kakafin gagamin anababatun sisinaf i kwana’itin, Ufunane Sabuw buwih hina hirun ata Bar Gagamin gubagub tibitin.
29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
29 (Iti na’atube hio anayabin Trofimus, Ephesusine nan hairi nati bar merar gagaminamaim Paul bairi hima hireremor hi’itih, naatu hinot i hibuwih bairi Tafaror Bar ana efanamaim hirun.)
30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.
30 Nati bar merar gagamin ana sabuw etei kura’ara’ahih nan ufun hinunuw hitit Paul hibai hitain kwekwekwetar hitit Tafaror Bar gagamin ufunane hire. Naatu marta’imon etawan hihir.
31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.
31 Paul hita’asabunimih hibiwa’an, baise tur marta’imon nunuw Rome baiyowayah hai ukwarin nowar Jerusalem wanawanan i uruw giririf mamatar.
32 И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
32 Matan kabiy baiyowayah orot afa hai ukwarih bairi buwih hinunuw hire kou’ay wanawanah hirun, sabuw kakafih baiyowayah hai orot ukwarih bairi hinan hi’itih Paul hirabirab hihamiy.
33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
33 Baiyowayah hai ukwarin na Paul biyan tit bai ana orot uwih chain rou’ab hibow hifatum, imaibo ibatiyih, “Iti orot i yait naatu abisa sinaf?”
34 А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.
34 Sabuw kou’ay wanawanan hibatabat asir hi’af hi’o kwanekwan, baiyowayan ukwarin sawar yabin abisa isan mamatar nowar gewasomih biwa’an men karam, anayabin uruwane ra’at imih baiyowayah iuwih Paul hibai hirun baiyowayah hai bar hiyari’y.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,
35 Paul hibai hirun wawanamaim hitit rakit sabuw hiturafef hi’itin, basit baiyowayah Paul hibora’ah hi’abar.
36 защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!
36 Sabuw ufuh hitarkoukuw hina hio, “Kwa’asabun emorob!”
37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!
37 Paul hibai baiyowayah hai bar hirur auman baiyowayah hai ukwarin isan eo, “Karam boro tur ta atao itanowar?” Baiyowayan hai orot ukwarin Paul ibatiy, “O Greek tur iso’ob?
38 Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?
38 O men Egypt orot iti boro’omo sabuw 4,000 baiyow kwanekwaneyah ibow arar yan itit gawan isan ibirakit wari’en?”
39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
39 Paul iya’afut eo, “Ayu i Jew orot, Tarsus imaim atufuw Silisia wanawanan, bar merar gagamin ayu i ana matuwan ama’am imih akokok o baibasit ititu sabuw isah atao.”
40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:
40 Baiyowayah hai orot ukwarin baibasit Paul itin yen wawan afe’en bat umanamaim sabuw etei rutanih etei awah fot, imaibo Paul Hebrew turamaim eo hinowar.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 21, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.