Atos 7

Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs AAI

Sair da comparação
BULCARIGRADNT
AAI TUR GEWASIN O BAIBASIT BOUBUN
1 А първосвещеникът рече: Така ли е това?
1 Imaibo Firis Gagamin Stephen ibatiy, “Tur iti i anababatun o isa teo?”
2 А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
2 Stephen iya’afut eo, “Taitu tuwai’inah naatu tamai’inah anao kwananowar! Ata agir Abraham ufibo na Haram imaim ma, baise wan Mesopotamia ma’am ana veya’amaim Marakaw ana God isan irerereb eo. Stephen Ebibinan|alt="Stephen preaching" src="cn01914B.tif" size="col" loc="Act 7.2" copy="©1978 David C. Cook Publishing Co." ref="7.2"
3 и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.»
3 ‘A tafaram naatu taituwa inihamiyih inan tafaram ayu ana bi’obaiyi imaim inama.’
4 Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.
4 Imih Kaldia tafaram ihamiy naatu na Haram imaim ma. Tamah momorob ufunamaim God nawiy na me tafaram iti bitin boun kwa iti kwama’am.
5 И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.
5 God men abisa ta Abraham nowanamih itin naatu men kafa’imo me kikimin eafuw nowanamih itin. Baise God eomatan tafaram tutufin etei boro nowanamih nab naatu wawawan uf hinatutufuw boro hinab. Nati ana veya’amaim Abraham i aurin kek en ma’am God eomatan.
6 И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.
6 Naatu God iti na’atube eo, ‘O wawaw i boro nah toumanih hai tafaramamaim hinama, nati’imaim boro nah toumanih hai fair babanamaim hinama bowabow fokarin maiyow hinabow, hinarouw hini’a’afiyih kwamur etei 400 na’atube nasawar.’
7 Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.
7 Baise God iuwih eo, ‘Ayu nati tafaram hinabuwi babahimaim kwanama kwanabowabow boro baimakiy anitih. Nati ufunamaim boro tafaram kwanihamiy kwanatit efan iti’imaim ayu kwanakwafiru.
8 И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.
8 Imaibo God ar afu’afuw ana obaibasit Abraham itin ina’inanen na’atube kaif. Imih Abraham natun Isaac tufuw fur ta’imon sasawar ufunamaim ana ar kanabin e’afuw. Nati ufunamaim Isaac natun Jacob ana ar kanabin e’afuw naatu Jacob natunatun 12 it uwatanah wabih gagamin auman hai ar kanabih e’afuw.
9 А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,
9 Baise uwatanah wabih gagamin Joseph isan hibobowen akir wairafin na’atube hitih hitubun hibai hin Egypt imaim ma. Baise God i mar etei biyanamaim ma’am.
10 и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.
10 Naatu ana yababan ta ta wanawanamaim bibais. Veya ta Joseph Egypt hai aiwob nanamaim titit ana veya aiwob orot Joseph i’itin yan bai naatu ana kakaf isan ma, anayabin God ukwar rerekab Joseph itin. Imih aiwob orot Joseph bai ana gawanamih yai, naatu aiwob ana bar gagamin wanawanan auman kaifin isan ana fair itin.” Joseph Egypt sabuw ebobonawiyih|alt="Joseph as ruler" src="cn01917b.tif" size="col" loc="Act 7.10" copy="©1978 David C. Cook Publishing Co." ref="7.10"
11 И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.
11 “Nati ana veya’amaim baimar kakafin na, Egypt naatu Canaan tafaram wanawanan yababan gagamin na’in matar, naatu it uwatanah bayumih hi’akir.
12 А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
12 Egyptamaim bay ma’am ana tur Jacob nonowar ana veya uwatanah hai nanawan wantoro’ot imaim hin.
13 и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
13 Hai nanawan bairou’abin ana veya Joseph taiyuwin botait irerereb tuwahinah hai tur eowen, naatu Pharaoh nati’imaim Joseph ana nibur isah so’ob.
14 И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
14 Nati ufunamaim Joseph tamah Jacob isan, naatu tamah ana nibur isah tur iyafar, nah etei 75 na’atube.
15 И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;
15 Imaibo Jacob rena Egypt tit, nati’imaim i natunatun bairi himorob, it uwatanah.
16 и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
16 Naatu biyah i hibow himatabir maiye tafaram wabin Shekem rahamaim hiya, nati me i Abraham orot Hamor natunatun biyahine tubun.
17 И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
17 “God ana omatanen Abraham eo’omatan na baiturobe isan ana veya na kabom, naatu ata sabuw Egypt hima’am busuruf ra’at tafaram awan karatan.
18 докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
18 Imaibo aiwob orot ta Joseph men susu’ub i busuruf Egypt isan i’aiwob.
19 Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
19 Ata a’agir ifufuwih, biyababan kakafin anababatun itih, eokikinih hai kek sosof hisrouwen hi’in himorob.
20 В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
20 “Nati ana veya’amaim Moses tufuw, kek ana itinin gewasin maiyow. Baremaim hinah tamah hibunwa’ir ma sumar etei tounu na’atube sawar.
21 А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
21 Imaibo barene hibotait titit ana veya, Pharaoh natun babitai natunamih bai ituw ra’at yen orot matar.
22 И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
22 Egypt ana ukwar rerekab etei Moses hi’obaiy so’ob, naatu ana tur ana sinafumaim eo sisinaf etei i fairih.
23 И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
23 “Moses ana kwamur etei 40 na’atube baib ana maramaim ana not bogaigiwas tit ana sabuw Israel inananawanih.
24 И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
24 Tit inan Egypt orot ta Israel orot boborabirab itin, basit na ibais wasfafar naatu anasa bow Egypt orot rab morob.
25 И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
25 Moses not eo, ‘God ana baibais ayu wanawana’umaim esisinaf au sabuw boro hina’itin hinaso’ob, baise men hi’itinimih.’
26 И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
26 Marto Israel orot rou’ab hairi hibiyow itih, basit na fafar naatu iuwih, ‘Kwa airi i ain uf, aisim taiyuw kwabiyow?’
27 А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
27 Baise orot ta biwa’an kakafene Moses rukouw eo, ‘O aki bainabatani naatu baibabatiyi isan yait rubini?’
28 Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?
28 ‘O kukokok ayu ina’asbunu fai Egypt orot ia’asabun na’atube?’
29 Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.
29 Moses iti tur nonowar ana veya Egypt ihamiy bihir in tafaram wabin Midian imaim ma, nati’imaim touman orot na’atube ma’am natunatun orot rou’ab hitufuw.
30 И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.
30 Kwamur 40 sasawar ufunamaim oyaw Sinai sisibinamaim arar yan tounamatar Moses isan irerereb wairaf na’atube wa’ab wanawanan to’ab.
31 А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:
31 Moses iti wairaf to’ab i’itin ana veya ana kasiy ra’at, naatu itinbunai isan na biyubin auman Regah fanan nowar;
32 «Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.
32 ‘Ayu i o uwatanah hai God, Abraham ana God, Isaac, naatu Jacob.’ Moses yan wanawanan birubir fafar an uman hioror naatu men karam boro tanuw ta’itin.
33 И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.
33 Imaibo Regah eo, ‘A ana sumasum kubosair anayabin iti kamar i kakafiyin yan kubatabat.
34 Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. »
34 Ayu au sabuw Egypt imaim bai’akir kakafin maiyow hibaib aitih, naatu hitef hirererey anowar, imih rufamih botaitih isan are ana. O kuna aiyafari kumatabir maiye au Egypt.’
35 Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.
35 “Moses i orot ta’imon Israel sabuw hikwahir hiu, ‘O yait rubini aki bainabatani naatu baibatiyi isan?’ Nati orot ta’imon sabuw bainabatanih naatu rufamih botaitih isan God taiyuwin ana tounamatar iyafar na wa’ab toto’abamaim irerereb Moses fair itin.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години.
36 Sabuw nawiyih Egypt hihamiy hitit, naatu ina’inan men hi’i’itah efa’efanin Egyptamaim, Red Sea imaim, naatu kwamur 40 arar yanamaim iwa’an hi’itah.
37 Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: »
37 “Iti orot Moses i boun Israel sabuw hai tur eowen, ‘God boro dinab orot kwa wanawananamaim a orot ta niyafar nan, ayu biyafaru na’atube.’
38 този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;
38 Iti orot Moses Israel sabuw bairi kou’ay hibai arar yanamaim hibat naatu ata a’agir bairi Sinai oyawemaim tounamatar tur yawasin bai re itin naatu ya’abun it isat rena.
39 комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет
39 Baise it ata a’agir fanan men hibosiyasiyar, naatu fanan hikwahir hikokok i mi’itube hitamatabir maiye hitan Egypt hitatit.
40 когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. »
40 Imih Aaron hiu, ‘Aki akokok god ta kusinaf au nai i’iyon ebonawiyi. Moses Egyptane nawiyi atitit men aso’ob abisa isan matar.’
41 И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.
41 Nati ana veya’amaim aibat ta cow natun ana yumatabe hibu’ur. Naatu sibor hibow hina sawar i umahimaim hisinaf mamatar ana sibor hiyai naatu ana hiyuw hibow hiyasisir.
42 За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?
42 Baise God mafutih, naatu mar ana sawar kwafirih isan ibasit. Dinab orot hai Bukamaim hikikirum na iturobe,
43 Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. »
43 Kwa i god Moloch ana sis kwa’abar kwareremor,
44 Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;
44 “Ata a’agir God ana sis arar yanamaim hiyai hima’am i God ana itinin nati’imaim bairi hima’am. Nati sis i God mi’itube Moses iu bi’obaiy na’atube naatu God yayakitifuw na’atube hiwowab.
45 която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;
45 Nati ufunamaim, ata a’agir sis tamahinah biyahine nan hibai hi’abar Joshua babanamaim bonawiyih bairi hirun sabuw afa hai tafaram God nunih hititit i hai tafaram hibai. Naatu nati sis i ma’am David ana veya’amaim tit.
46 който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.
46 David ana baibais gagamin na’in God biyanane bai, imih ifefeyan bar tawowab. Jacob ana God isan
47 А Соломон му съгради дом.
47 baise iti bar i Solomon wowab.
48 Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:
48 “Baise Auyomtoro’ot ana God i men orot bar tewowowabimaim ema’ama’amih, dinab orot eo kikirum na’atube.
49 «Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?
49 ‘Mar i ayu au urama’ama,
50 Всичко това не направи ли го моята ръка? »
50 Sawar iti kwanotanot men ayu asinaf himatar?’
51 Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.
51 “Kwa i dogor fokarih naatu dogor wanawanan gugumin naatu tain gugurih God ana tur men kwanonowar! Kwa i a’a’agir ah kwabat, mar etei Anun Kakafiyin kwarurukouw!
52 Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-
52 Kwa a’agir dinab orot marasika hima’am etei hirouw hi’a’akirih, nati dinab oro’orot i marasika iti orot gewasin nan isan hikurereb. Baise kwa uwatanah hirouw himorob, naatu boun kwa iti orot gewasin nan baban kwao kwarab morob.
53 вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.
53 Kwa i God ana ofafar tounamatar hiyafar re’er kwabai, baise men kwabobosiyasiyar!”
54 А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
54 Kaniser hima Stephen eo hinonowar yah so’ar gagamat bufutih hikarmusiyan himisir
55 А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;
55 Baise Stephen God Anun Kakafiyin biyan etei karatan batabat au mar nuwra’at God ana marakaw itin naatu Jesu sisibin asukwafune batabat itin.
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога.
56 Basit eo, “Kwanuw ra’at! Ayu mar ana etawan botawiy Orot Natun God ana asukwafune bat ai’itin!”
57 Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
57 Fanah aumetawat hiwow tainih higibud, imaibo etei au ta’imon hinunuw hibai
58 И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.
58 hitain hitit bar merar gagamin ufunane hitaiy re kabayamaim hirab, orot iyab baifuwenamaim sif hirurubon, hai faifuw nati orot boubun wabin Saul anamaim hiya.
59 И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
59 Kabayamaim hibat hirabirab auman Stephen Regah isan ifefeyan eo “Regah Jesu ayubu kubai!”
60 И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.
60 Sun yowen fanan aumetawat erererey auman i wow eo, “Regah abisa ayu isou tisisinaf hai

Ler em outra tradução

Comparar com outra

Estude este capítulo no WhatsApp

Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 7, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.

💬 Explicar Atos 7 no WhatsApp Sobre a Bíblia com IA →