Atos 27
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs VC
VC Versão Católica
1 И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.
1 Logo que foi determinado que embarcássemos para a Itália, Paulo foi entregue com outros presos a um centurião da coorte Augusta, chamado Júlio.
2 И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.
2 Embarcamos num navio de Adramito que devia costear as terras da Ásia, e levantamos âncora. Em nossa companhia estava Aristarco, macedônio de Tessalônica.
3 И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.
3 No dia seguinte, fazendo escala em Sidônia, Júlio, usando de bondade com Paulo, permitiu-lhe ir ver os seus amigos e prover-se do que havia de necessário.
4 И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни.
4 Dali, fazendo-nos ao mar, fomos navegando perto das costas de Chipre, por nos serem contrários os ventos.
5 И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.
5 Tendo atravessado o mar da Cilícia e da Panfília, chegamos a Mira, cidade da Lícia.
6 Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.
6 O centurião encontrou ali um navio de Alexandria, que rumava para a Itália, e fez-nos passar para ele.
7 И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.
7 Por muitos dias navegamos lentamente e com dificuldade até diante de Cnido, onde o vento não nos permitiu aportar.
8 И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.
8 Fomos então costeando ao sul da ilha de Creta, junto ao cabo Salmona. Navegando com dificuldade ao longo da costa, chegamos afinal a um lugar, a que chamam Bons Portos, perto do qual está a cidade de Lasaia.
9 Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,
9 Passara o tempo - já havia passado a época do jejum - e a navegação se tornava perigosa. Paulo advertiu-os:
10 и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.
10 Amigos, vejo que a navegação não se fará sem perigo e sem graves danos, não somente ao navio e à sua carga, mas ainda às nossas vidas.
11 Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.
11 O centurião, porém, dava mais crédito ao piloto e ao mestre do que ao que Paulo dizia.
12 И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват.
12 O porto era impróprio para passar o inverno, pelo que a maior parte deles foi de parecer que se retornasse ao mar, na esperança de chegar a Fenice, para passar ali o inverno, por ser esse um porto de Creta, abrigado dos ventos do sudeste e do nordeste.
13 И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.
13 Soprava então brandamente o vento sul. Julgavam poder executar os seus planos. Levantaram a âncora e foram costeando de perto a ilha de Creta.
14 Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон.
14 Mas, não muito depois, veio do lado da ilha um tufão chamado Euroaquilão.
15 И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.
15 Sem poder resistir à ventania, o navio foi arrebatado e deixamo-nos arrastar.
16 И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;
16 Impelidos rapidamente para uma pequena ilha chamada Cauda, conseguimos, com muito esforço, recolher o batel.
17 която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.
17 Içaram-no e, depois, como meio de segurança, cingiram o navio com cabos. Então, temendo encalhar em Sirte, arriaram as velas e entregaram-se à mercê dos ventos.
18 И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.
18 No dia seguinte, sendo a tempestade ainda mais violenta, atiraram fora a carga.
19 И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.
19 No terceiro dia, atiramos para fora com as nossas próprias mãos os acessórios do navio.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение.
20 Ora, não aparecendo por muitos dias nem sol nem estrelas e sendo batidos por forte tempestade, tínhamos por fim perdido toda a esperança de sermos salvos.
21 А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.
21 Desde muito tempo ninguém havia comido nada. Paulo levantou-se no meio deles e disse: Amigos, deveras devíeis ter-me atendido e não ter saído de Creta, e assim evitar esse perigo e essas perdas.
22 Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът:
22 Agora, porém, vos admoesto a que tenhais coragem, pois não perecerá nenhum de vós, mas somente o navio.
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ
23 Esta noite apareceu-me um anjo de Deus, a quem pertenço e a quem sirvo, o qual me disse:
24 и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.
24 Não temas, Paulo. É necessário que compareças diante de César. Deus deu-te todos os que navegam contigo.
25 За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.
25 Por isso, amigos, coragem! Eu confio em Deus que há de acontecer como me foi dito.
26 А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.
26 Vamos dar a uma ilha.
27 И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша.
27 Já estávamos na décima quarta noite, pelo mar Adriático, quando, pela meia-noite, os marinheiros pressentiram que estavam perto de alguma terra.
28 И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.
28 Então, atirando a sonda, perceberam que a profundidade era de vinte braças. Depois, um pouco mais adiante, viram que era de quinze braças.
29 И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.
29 Temendo que déssemos em algum recife, lançaram quatro âncoras da popa, esperando ansiosos que amanhecesse o dia.
30 И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,
30 Imediatamente, os marinheiros procuraram fugir e, sob o pretexto de largar as âncoras da proa, lançaram o bote ao mar.
31 Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.
31 Paulo disse ao centurião e aos soldados: Se estes homens não permanecerem no navio, não podereis salvar-vos.
32 Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.
32 Os soldados cortaram, então, os cabos do bote e deixaram-no cair.
33 А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.
33 Enquanto ia amanhecendo, Paulo encorajou a todos que comessem alguma coisa, e disse: Já faz hoje catorze dias que estais em jejum, sem comer nada.
34 За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне.
34 Rogo-vos que comais alguma coisa, no interesse de vossa vida, porque nem um cabelo da cabeça de alguém de vós perecerá.
35 И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.
35 Tendo dito isso, tomou do pão, pronunciou uma bênção na presença de todos e, depois de parti-lo, começou a comer.
36 От това се ободриха всички та ядоха и те.
36 Com isso, todos cobraram ânimo e puseram-se igualmente a comer.
37 И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души.
37 No navio éramos ao todo duzentas e setenta e seis pessoas.
38 И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.
38 Depois de terem comido à vontade, aliviaram o navio, atirando o trigo ao mar.
39 И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.
39 Afinal, clareou o dia. Os marinheiros não reconheceram a terra, mas viram uma enseada com uma praia, na qual tencionavam encalhar o navio, caso o pudessem.
40 И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега.
40 Levantaram as âncoras e largaram ao mesmo tempo as amarras dos lemes. Desfraldaram ao vento a vela mestra e rumaram para a praia.
41 Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.
41 Mas deram numa língua de terra, e o navio encalhou aí. A proa, encalhada, permanecia imóvel, ao mesmo tempo que a popa se abria com a força do mar.
42 И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне.
42 Os soldados tencionavam matar os presos, por temerem que algum deles fugisse a nado.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо,
43 O centurião, porém, querendo salvar Paulo, impediu que o fizessem e ordenou que aqueles que pudessem nadar fossem os primeiros a lançar-se ao mar e alcançar a terra.
44 а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.
44 Os demais, uns atingiram a terra em tábuas, outros em cima dos destroços do navio. Desse modo, todos conseguiram chegar à terra, sãos e salvos.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 27, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.