Atos 22
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs ARIB
ARIB Almeida Revisada Imprensa Bíblica
1 Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.
1 Irmãos e pais, ouvi a minha defesa, que agora faço perante vós.
2 (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:)
2 Ora, quando ouviram que lhes falava em língua hebraica, guardaram ainda maior silêncio. E ele prosseguiu:
3 Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес,
3 Eu sou judeu, nascido em Tarso da Cilícia, mas criado nesta cidade, instruído aos pés de Gamaliel, conforme a precisão da lei de nossos pais, sendo zeloso para com Deus, assim como o sois todos vós no dia de hoje.
4 и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;
4 E persegui este Caminho até a morte, algemando e metendo em prisões tanto a homens como a mulheres,
5 както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат.
5 do que também o sumo sacerdote me é testemunha, e assim todo o conselho dos anciãos; e, tendo recebido destes cartas para os irmãos, seguia para Damasco, com o fim de trazer algemados a Jerusalém aqueles que ali estivessem, para que fossem castigados.
6 И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето.
6 Aconteceu, porém, que, quando caminhava e ia chegando perto de Damasco, pelo meio-dia, de repente, do céu brilhou-me ao redor uma grande luz.
7 И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
7 Caí por terra e ouvi uma voz que me dizia: Saulo, Saulo, por que me persegues?
8 А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
8 Eu respondi: Quem és tu, Senhor? Disse-me: Eu sou Jesus, o nazareno, a quem tu persegues.
9 А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
9 E os que estavam comigo viram, em verdade, a luz, mas não entenderam a voz daquele que falava comigo.
10 И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
10 Então perguntei: Senhor que farei? E o Senhor me disse: Levanta-te, e vai a Damasco, onde se te dirá tudo o que te é ordenado fazer.
11 И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск.
11 Como eu nada visse por causa do esplendor daquela luz, guiado pela mão dos que estavam comigo cheguei a Damasco.
12 И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
12 Um certo Ananias, varão piedoso conforme a lei, que tinha bom testemunho de todos os judeus que ali moravam,
13 дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
13 vindo ter comigo, de pé ao meu lado, disse-me: Saulo, irmão, recobra a vista. Naquela mesma hora, recobrando a vista, eu o vi.
14 А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
14 Disse ele: O Deus de nossos pais de antemão te designou para conhecer a sua vontade, ver o Justo, e ouvir a voz da sua boca.
15 защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул.
15 Porque hás de ser sua testemunha para com todos os homens do que tens visto e ouvido.
16 И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
16 Agora por que te demoras? Levanta-te, batiza-te e lava os teus pecados, invocando o seu nome.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
17 Aconteceu que, tendo eu voltado para Jerusalém, enquanto orava no templo, achei-me em êxtase,
18 и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
18 e vi aquele que me dizia: Apressa-te e sai logo de Jerusalém; porque não receberão o teu testemunho acerca de mim.
19 И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе;
19 Disse eu: Senhor, eles bem sabem que eu encarcerava e açoitava pelas sinagogas os que criam em ti.
20 и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
20 E quando se derramava o sangue de Estêvão, tua testemunha, eu também estava presente, consentindo na sua morte e guardando as capas dos que o matavam.
21 И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
21 Disse-me ele: Vai, porque eu te enviarei para longe, aos gentios.
22 И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее.
22 Ora, escutavam-no até esta palavra, mas então levantaram a voz, dizendo: Tira do mundo tal homem, porque não convém que viva.
23 И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,
23 Gritando eles e arrojando de si as capas e lançando pó para o ar,
24 тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.
24 o comandante mandou que levassem Paulo para dentro da fortaleza, ordenando que fosse interrogado debaixo de açoites, para saber por que causa assim clamavam contra ele.
25 И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?
25 Quando o haviam atado com as correias, disse Paulo ao centurião que ali estava: É-vos lícito açoitar um cidadão romano, sem ser ele condenado?
26 Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.
26 Ouvindo isto, foi o centurião ter com o comandante e o avisou, dizendo: Vê o que estás para fazer, pois este homem é romano.
27 А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.
27 Vindo o comandante, perguntou-lhe: Dize-me: és tu romano? Respondeu ele: Sim sou.
28 И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
28 Tornou o comandante: Eu por grande soma de dinheiro adquiri este direito de cidadão. Paulo disse: Mas eu o sou de nascimento.
29 И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.
29 Imediatamente, pois se apartaram dele aqueles que o iam interrogar; e até o comandante, tendo sabido que Paulo era romano, atemorizou-se porque o havia ligado.
30 На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех.
30 No dia seguinte, querendo saber ao certo a causa por que ele era acusado pelos judeus, soltou-o das prisões, e mandou que se reunissem os principais sacerdotes e todo o sinédrio; e, trazendo Paulo, apresentou-o diante deles.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 22, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.