Atos 16
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs AAI
AAI TUR GEWASIN O BAIBASIT BOUBUN
1 И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин;
1 Paul remor na Derbe tit imaibo ikofan maiye na Lystra tit, nati’imaim baitumatumayan wabin Timothy ma’am biyan tit, Timothy hinah i Jew babin, baitumatumayan ta, baise tamah i Greek orot.
2 който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония.
2 Lystra naatu Ikonium wanawanan baitumatumayah etei Timothy i hibifai.
3 И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин.
3 Paul kok i Timothy tab bairi hitan, imih ana’ar kanabin e’afuw, iti na’atube sinaf anayabin Jew etei nati’imaim hima’am hiso’ob Timothy tamah i Greek orot.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.
4 Bar merar tata hirun hitit roube’aten tur abisa tur abarayah naatu regaregah ai’in Jerusalemamaim bai’ufnunin isan hio hibibasit, baitumatumayah hai tur hi’owen auman hin.
5 И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше.
5 Ekaleisia sabuw fair hitih hai baitumatum ra’at naatu sabuw boubuh hirun hai kou’ay ra’at.
6 И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия,
6 Paul ana ofonah bairi Firigia naatu Galasia wanawanahimaim hiremor naatu Anun Kakafiyin Asia wanawanan hireremor men ibasit boro imaim hitabinan.
7 дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.
7 Hiremor hina Maisia ana yoyowamaim hitit, hisinaftobon hitan Bitiniya wanawanan hitarun isan baise Jesu Anunin men ibasit boro hitan.
8 И като изминаха Мизия, слезоха в Троада.
8 Imih hina Maisia hihamiy hirabon hire hina Troas hitit.
9 И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.
9 Nati gugumin Paul mim, Masedonia orot bat fefeyan eo, “Kwanarabon Masedonia imaim aki kwaibaisi!”
10 И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех.
10 Paul iti mim i’itin ufunamaim aki abobuna au Masedonia arabon, anayabin aki ai not abogaigiwas God ea’afi nati’imaim God ana tur binan isan.
11 И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,
11 Aki Troas imaim wa abai mutufor arabon an Samoteres atit naatu mar to aikofan maiye an Neapolis atit.
12 и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена;
12 Nati’imaim wa ai’hamiy ai’iwat arun an Philipi atit, Masedonia wanawanan ana bar merar gagamin ta, naatu iti bar merar i Rome gawan wowab. Aki nati’imaim veya bai’ab na’atube ama.
13 и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.
13 Baiyarir Ana Veya atit bar merar ana fur aihamiy ana harew sisibinamaim atit, nati’imaim anotanot boro yoyoban ana efan atatita’ur. Nati’imaim amare baibin iyab hinan i ai obaibiyih.
14 И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.
14 Naatu babin ta iti tur ao nonowar i wabin Lydia ana tafaram Taiyatira, iti babin i sawar biyah namar iwa’an sabuw tetotobon naatu i God kwafirinayan babin ta, nati ana veya’amaim God dogoron botawiy. Paul tur abisa eo etei nowar.
15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.
15 Naatu nati babin taintuwan bairi nati baremaim hima’am etei bapataito hibai, imaibo ifefeyani eo, “Kwananotanot ayu Regah ana bitumitum na’at, basit kwana tan au baremaim bairit tama.” Iti na’at aki eokikini bairi an.
16 И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.
16 Veya ta aki yoyoban ana efan isan anan akir babitai ta bairi aitar. Iti babitai i afiy kakafin hitarasum ma sawar abisa temamatar isah i eo, naatu sawar iti na’atube sisinaf ana sabuw kabay gagamin maiyow hibaib.
17 Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение.
17 Iti babitai Paul aki bairi i’ufnuni iwow eo, “Iti orot i God auyomtoro’ot ana’akir wairafih, kwa mi’itube na yawas bain isan teo’orereb.” Peter ana ofonah bairi yawas hibai hinan isan Babitai eo’orereb|alt="slave girl" src="cn01983B.tif" size="col" loc="Act 16.17" copy="©1978 David C. Cook Publishing Co." ref="16.17-18"
18 Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.
18 Babitei iti na’atube mar moumurih maiyow sinaf inan yomaninamaim, Paul yan so’ar naatu tatabir afiy nati babitai tar gabuw ma’am isan eo, “Jesu Keriso wabinamaim o abi’a’ari babitai kwaihamiy kutit!” Naatu mar ta’imon afiy babitai ihamiy tit.
19 А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.
19 Babitei ana matuwan sabuw hai kabay imaim hima hibaib ana ef sasawar hi’i’itin ana maramaim, Paul Silas hairi hirout hibow hitainih hitit ahar ana efanamaim hiya baibatiyenayah baibatiyih isan.
20 И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,
20 Hibuwih hina Rome tur nowarayah nahimaim hitit hio, “Iti Orot rou’ab i Jew sabuw, hairi iti ata bar meraramaim ma kakaf hibai hitit.
21 и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.
21 It Rome sabuw ata ofafar men ebibasit i sinafumih teo, naatu aki men karam boro nati bai’obaiyen anibasit anab ani’a’it.”
22 И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги.
22 Sabuw moumurih na’in hina hirun kou’ay ra’at orot rou’ab bow rouw isan. Tur nowarayan orot iuwih Paul Silas hairi hai faifuw hiseb hibosaisiren naatu hiwabirih.
23 И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;
23 Hiwawabirih ufunamaim hibow hin dibur hiyariyih, naatu dibur kaifenayan orot matan tobaiwa’an ma kaifih isan hiu.
24 който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
24 Iti obaiyunen tur nonowar ufunamaim, dibur kaifenayan bow hirun dibur wanawanantoro’ot imaim ah ai gagamih rou’ab areh ya kiktanen hima.
25 И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.
25 Fainaiwan Paul Silas hairi God isan hiyoyoban hima ew hitatabor dibur sabuw afa hima hinonowar,
26 И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.
26 naniyan meyemeye iriyoy gagamin na dibur bar iyuwiyuw re an ana wabat etei bora’ah. Naatu mar ta’imon etawan botawiy chain dibur sabuw ah umah hifatum hima’am etei hihururuw hire.
27 И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.
27 Dibur kaifenayan matan nuw misir naatu Dibur etawan bobotawiyen itin, basit taiyuwin sikan afuwinamih ana kaiy bora’ah, anayabin not dibur sabuw etei hibihir rouw.
28 Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.
28 Baise Paul fanan aumetawat na’in e’af eo, “Taiyuw bi’asabuni! Aki etei iti ama’am!”
29 И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
29 Dibur kaifayan hinow isan e’af naatu nunuw run, an uman hi’oror auman Paul Silas hairi nahimaim ra’iy.
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася?
30 Imaibo nawiyih bairi hitit naatu ibatiyih eo, “Regaregah abisa ana sinaf boro yawas anab?”
31 А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.
31 Hiya’afut hio, “Regah Jesu initumitum boro yawas inab, o a nibur bairi.”
32 И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му.
32 Imaibo Regah ana tur nati bar wanawanan hibinan dibur kaifenayan ana sabuw bairi hinowar.
33 И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.
33 Nati veya ta’imon gugumin wanawanan dibur kaifenayan buwih hai feher souwen naatu i ana nibur bairi bapataito hibai. Dibur kaifenayan Paul koun esasouw|alt="Jailer and Paul" src="CN01990B.TIF" size="col" loc="Act 16.33" copy="©1978 David C. Cook Publishing Co." ref="16.33"
34 И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога.
34 Naatu Paul Silas buwih ana bar wanawanan hirun bay itih hi’aa. Nati orot ana nibur bairi dogoroh yasisir awan karatan, anayabin i hina God ana baitumatumayah himatar.
35 И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.
35 Mar to tur nowarayah hai orot gagamih naatu ma’utenayah hai orot ukwarih hiyafarih hio, “Kwan dibur kaifenayan kwau! Nati orot ebotaitih ten.”
36 И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.
36 Basit dibur kaifenayan Paul ana tur eowen eo, “Tur nowarayah orot gagamih tur hiyafar hio, O Silas airi i abobotaiti, airi kwatit tufuwamaim kwan!”
37 Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.
37 Baise Paul ma’utenayah hai oro’orot isah eo, “Aki men abisa kakafin ta asinaf naatu men hibatiyi, baise bebeyanamaim hirabi hi’afiyi naatu dibur hiyariyi, kwanaso’ob aki i Rome ana fef abai ama’am! Naatu boun tekokok i wa’iwa’iramaim hiniyafari’imih. Men karam, aki akokok kwana’uwih i taiyuwih hinan hinabotaiti.”
38 И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;
38 Ma’utenayah hai orot ukwarih himatabir baibatiyih orot gagamih hai tur hi’owen, naatu Paul Silas hairi Rome ana fef hibai hima’am isan, ana tur hinonowar ana maramaim hibir.
39 и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града.
39 Basit hina abis kakafin isah hisisinaf isan hairi matahimaim hi’e’en naatu diburane hibotaitih, naatu bar merar baihamiyin isan hi’uwih.
40 А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.
40 Paul, Silas hairi dibur bar hihamiy hina Lydia ana bar hitit, nati’imaim baitumatumayah hi’itih kaufair ana tur hitih naatu hihamiyih.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar Atos 16, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.