2 Coríntios 7
Tsarigrad Edition (BULCARIGRADNT) vs ARIB
ARIB Almeida Revisada Imprensa Bíblica
1 И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.
1 Ora, amados, visto que temos tais promessas, purifiquemo-nos de toda a imundícia da carne e do espírito, aperfeiçoando a santidade no temor de Deus.
2 Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим.
2 Recebei-nos em vossos corações; a ninguém fizemos injustiça, a ninguém corrompemos, a ninguém exploramos.
3 Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно.
3 Não o digo para vos condenar, pois já tenho declarado que estais em nossos corações para juntos morrermos e juntos vivermos.
4 Големо дързновение имам КЪ вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.
4 Grande é a minha franqueza para convosco, e muito me glorio a respeito de vós; estou cheio de consolação, transbordo de gozo em todas as nossas tribulações.
5 Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.
5 Porque, mesmo quando chegamos à Macedônia, a nossa carne não teve repouso algum; antes em tudo fomos atribulados: por fora combates, temores por dentro.
6 Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;
6 Mas Deus, que consola os abatidos, nos consolou com a vinda de Tito;
7 и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.
7 e não somente com a sua vinda, mas também pela consolação com que foi consolado a vosso respeito, enquanto nos referia as vossas saudações, o vosso pranto, o vosso zelo por mim, de modo que ainda mais me regozijei.
8 Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време.
8 Porquanto, ainda que vos contristei com a minha carta, não me arrependo; embora antes me tivesse arrependido {pois vejo que aquela carta vos contristou, ainda que por pouco tempo},
9 Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо.
9 agora folgo, não porque fostes contristados, mas porque o fostes para o arrependimento; pois segundo Deus fostes contristados, para que por nós não sofrêsseis dano em coisa alguma.
10 Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.
10 Porque a tristeza segundo Deus opera arrependimento para a salvação, o qual não traz pesar; mas a tristeza do mundo opera a morte.
11 Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.
11 Pois vêde quanto cuidado não produziu em vós isto mesmo, o serdes contristados segundo Deus! sim, que defesa própria, que indignação, que temor, que saudades, que zelo, que vingança! Em tudo provastes estar inocentes nesse negócio.
12 И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога.
12 Portanto, ainda que vos escrevi, não foi por causa do que fez o mal, nem por causa do que o sofreu, mas para que fosse manifesto, diante de Deus, o vosso grande cuidado por nós.
13 За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви.
13 Por isso temos sido consolados. E em nossa consolação nos alegramos ainda muito mais pela alegria de Tito, porque o seu espírito tem sido recreado por vós todos.
14 Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина.
14 Porque, se em alguma coisa me gloriei de vós para com ele, não fiquei envergonhado; mas como vos dissemos tudo com verdade, assim também o louvor que de vós fizemos a Tito se achou verdadeiro.
15 И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
15 E o seu entranhável afeto para convosco é mais abundante, lembrando-se da obediência de vós todos, e de como o recebestes com temor e tremor.
16 И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас.
16 Regozijo-me porque em tudo tenho confiança em vós.
Atalhos do teclado
- Capítulo anterior←
- Próximo capítulo→
- Versículo anteriork
- Próximo versículoj
- Limpar seleçãoEsc
- Esta ajuda?
Estude este capítulo no WhatsApp
Peça à IA da Bíblia Fala para explicar 2 Coríntios 7, comparar traduções ou montar um estudo — tudo direto pelo WhatsApp.