1 Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците,
2 в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи;
3 който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдесно на величието на високо,
4 и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тех име наследова.
5 Защото кому от ангелите рече некога: «Ти си мой Син, аз днес те родих;» и пак: «Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син»?
6 А когато пак въвожда Първороднаго във вселенната казва: «И да му се поклонят всичките ангели Божии.»
7 И за ангелите казва: «Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.
8 А за Сина казва: «Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата;
9 възлюбил си правдина, и възненавидел си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;»
10 и пак: «В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата:
11 те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят,
12 и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години нема да се свършат.»
13 И кому от ангелите е рекъл некога: «Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти»?
14 Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?